Зов за спасение

6.04.2025 г., 17:13 ч.

Поезия

98 1 2

Чуй, природата вече крещи
от човешките тежки окови,
не издържат ранени плещи
на мъчения твърде сурови.
Няма въздух живителен, чист,
нито изворна бистра вода,
липсват зимният губер сребрист,
шумоленето на есента.
Опустяла природата спи,
от безсилие гърчи снага,
а човешката алчност руши
и последния стон на брега. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Зов за спасение

Искате да прочетете повече?

Предложения