СашоМ (Сашо Маринов)
43 1297
22.01.2009 г., 23:28 ч.

Зовът на очите 

  Поезия » Любовна
1131 0 4

 

Зовът на очите

 

 

Под гъстите ресници

ме гледат две очи:

ту плахи, ту свенливи;

ту дръзки, закачливи;

усмихнати, добри.

 

Понякога са гневни

и с упрек ме поглеждат;

понякога са тъжни

и плуват във сълзи.

Те могат да са грешни

и могат да са верни...

 

Днес тайно ме привличат.

И будят в мен мечти...

 

 

© Сашо Маринов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Редакцията на стиха е много сполучлива и някои коментари са вече несъстоятени.
    Поздравления, Сашо!
  • ах...тези очи...
    толкова плахи
    така срамежливи
    молещи...
    пълни с копнеж
    тежко му...
    когото безразлично подминат...

    ах...тези очи...
    така замечтани
    и толкова влюбени,
    огнени
    страстно изпиващи...
    Благословен е
    този...когото нежно обикнат...

  • Определенията не ме притесняват, но виж това

    очи различни и променливи,

    щом хубави са те,

    си остават все прекрасни!

    Дали ще им кажеш хубави или прекрасни, къде е разликата? Ако ли пък има разлика, тогава как могат едновременно да бъдат и така и така? Цялото стихотворение ми звучи като изкопано от преди поне два века...

  • зашематих се от толкова определения...
    човече, много за ремонтиране има тук.
Предложения
: ??:??