2.12.2008 г., 8:48 ч.

Зрак 

  Поезия » Любовна
673 0 17
Аз бързам към своята човешка звезда,
 
където зеления ми сън да зазвучи...
 
Аз, грешник, с протегната земна ръка.
 
Ти, за любовта си, слязъл по лунни лъчи.
 
Аз, неразрошена, колеблива вълна...
 
Ти, ново слънце, за мен прелъстил...
 
И ставам на себе си хоризонт...
 
И ставаш... вселенски дом...
 
Приземявам се в твоя сезон...
 
И пролетно-летен, есенно-зимен,
 
но свой...
 
И стигам...

И стигаш...

На очите, до бистрия, нежен зрак...

На сърцето, до бял, папирусен знак...

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??