Аз бързам към своята човешка звезда,
където зеления ми сън да зазвучи...
Аз, грешник, с протегната земна ръка.
Ти, за любовта си, слязъл по лунни лъчи.
Аз, неразрошена, колеблива вълна...
Ти, ново слънце, за мен прелъстил...
И ставам на себе си хоризонт...
И ставаш... вселенски дом...
Приземявам се в твоя сезон...
И пролетно-летен, есенно-зимен,
но свой...
И стигам... ...