Любо (Любен Стефанов)
86 202
18.05.2007 г., 9:26 ч.

ЗРЕНИЕ 

  Поезия
569 0 8 
ЗРЕНИЕ
 
Следи, отдавна заличени - спомен
в отминалия вятър, нейде спрял...
И ти, от тичането уморен, заспал,
се мяташ в сън на скитник неспокоен.
 
Нозете ти са станали оловни 
в гонитба на миража-идеал.
Но както си към него полетял,
разбираш, че да спреш не си способен.
 
И пак протягаш празната ръка
към някакъв измислен ореол.
Потта опива те с вкуса на сол,
преглъщаш я, мълвейки и сега:
 
На слепия следи не са му нужни -
щом вярно чувството за път му служи.

© Любен Стефанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??