Звезда
Беше тъмно, късно през нощта,
когато нежно ме хвана за ръце,
ти подари ми най-голямата звезда,
която да топли моето сърце.
После далеч от мен замина,
остави ми само тази звезда,
тя топлеше ме през ледената зима,
над облаците побеждаваше любовта.
Аз дълго я гледах всяка вечер
и знаех, че е жива любовта,
вярвах, че и ти, макар далече, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация