Танцувах страстно с Месеца.
Звездите бяха ни прислужници...
Облаците кули сътвориха...
Нощта ми беше... дреха...
Сами в една небесна стая.
Стените - пурпурно и бяло...
Сатенен аромат на сласт, омая.
Аз, нощната ми дреха, неговото тяло.
С копнеж докосва ме горещо.
От сладост - трепетно изтръпване.
Ухание на страст и още нещо...
В ръцете му от жар възкръсвам.
Стенание, отронено в безвремие.
Очи в мъгла, блажено-галещи.
Спирала от високо напрежение...
Звезда в екстаз угасна... Падаща.
...А някой буден долу на Земята,
съзря звезда в момент на умозрение.
Желание побягна през полята.
Заспа блажено. След прозрение...
© Фиона Всички права запазени