Звезден дъжд
С крило на птица ме докосна
една забравена мечта.
“Годината е Високосна” –
в ухото ми прошепна тя.
И грейна пролетен септември,
и звезден дъжд ме наваля.
От мрака в дните ми спасени
сега, приятелю, ела!
© Христина Радомирова Всички права запазени