Със тебе спим, но всъщност пак се любим,
неспирни, неуморни...
Намираме се без да се загубим,
как обичам твоите прекрасни форми...
Преливаме в космически екстаз,
през нас минават хиляди комети
и пеят ни звезди с небесен глас,
със римите на вечните поети.
Така красиво е, но вече искам да се будя,
защото знам, че ти си тук, до мен,
и в реалността отново с теб ще бъда
за да се слеем в миг най-съвършен.
15.01.2015
Георги Каменов
© Георги Каменов Всички права запазени