Дързък план съставих вчера,
днес ракета да строя,
ще отида до Венера
и цветя ще набера.
Ще ги подаря на Мама,
чувствам нещо я гнети,
в службата ракети няма
и не може да лети.
А пътувахме със нея
до отвъд звездите чак,
аз бях капитан, тя- фея,
но и моят пръв моряк.
Имахме ракета здрава
от матрак и стар юрган,
за семейната ни слава
станах Звезден Питър Пан!
После почна да работи
и за нашите игри
от числа и обороти
време нямаше ... уви.
Щом не може вече Мама,
до Венера за цветя,
в нейна чест, от днес, за двама
всяка вечер ще летя!
© Веселин Банков Всички права запазени