Търся те, искам те някъде в себе си,
всяка минута е дъх на очакване,
сложих ръка, за да пазя постелята,
нищо че в нея се гърчихме с вятъра.
Нищо, че заедно дома си отрекохме.
Колко вселени изгубват звездите си,
щом двама влюбени сринат пътеката,
свързваща всеки контур на душите им?
Искай ме, някъде там във не-бъдното.
Чакай ме тихо, с дъжда ще се скитаме.
Нотите вечно ще пишат оскъдното
в лунна симфония... слушай я, питай я! ...