3.07.2017 г., 15:02 ч.

Звезден прах 

  Поезия
1057 1 10

Звезден прах се рони 

над села и градове 

и заспалите хормони 

пак надават викове. 

 

Срамежливи са звездите,

крият си очите, 

спуснаха косите върху 

сторения грях. 

 

Облакът им се разсърди. 

Бързо ги покри 

и луната тъжна 

пак сама стои.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Поглед към звездите - мост към любовта »

11 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??