Звезден път
Проблесна островърхо
сърпът от сребро.
Отрязах плитките си -
руси водопади.
Заплаках облачно.
В сърцето ми - свредло.
Дълбае болката...
в жаравените клади.
Въздъхна Зевс,
когато ме видя.
Светкавици гръмовно
заваляха.
Къдриците с тризъбец
разпиля...
Косите ми, посечени,
в звезди изгряха...
И всяка нощ
ги палят ветровете.
Луната пътя сочи
с бяла длан.
Рисувам по небесния атлас
комети...
Ще дойдеш ли?
Звездата паднала
е сбъднат блян...
30.07.2008 г.
© Гергана Шутева Всички права запазени
с бяла длан.
Рисувам по небесния атлас
комети..."
Страхотно описано