Нощта се спуска, а теб те няма,
няма те до мен,
но в далечината свети една звездичка,
толкова красива, че дъхът ми спря.
Изведнъж заблестя още повече,
сякаш ме видя.
Един лъч се стрелна от нея
и ме обля с неземна светлина.
Нищо друго не усещах освен нашепващия глас.
Ела и ме вземи.
Ще те взема, звездичке,
и ще те сложа в моето сърце,
два огъня ще горят,
но душата ми ще издържи.
© Наско кирилов Всички права запазени