Звездичка

monblan (Ели)
6 23

20.07.2014 г., 11:10 ч.

Поезия » За деца

767 0 0

Вървях из полето

и гледах небето,

видях там звездичка,

която ми махна с ръчичка.

Ела тук при мен,

да литнеме двама

в безкрайната шир.

Облаче бяло

за нас ще е мека постеля.

Луната ще грее в нощта,

ще бъде фенерче по пътя.

А сутрин пък Слънчо

ще гали косите ми златни.

Така си мечтая и искам

да бъде звездичка

в небесната шир!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.