Готов съм да прекрача смело прага,
да тръгна да те търся в студ и дъжд.
Готов съм да зачеркна тази младост
и бих я дал да спиш на моя гръд.
И бих се вплел в кавга до смърт с живота,
когато не откривам път и плам.
Когато в мен кънтят минорни ноти,
без твоето присъствие на храм.
От хорска злост се плашат днес жените,
а всички до една не бяха теб.
Защото бе с душа и страст велики,
но вече си в звездичка от небе.
© Васил Борисов Всички права запазени