шепнат луната, звездите, шепнат... напомнят ми пак, че и да искам, не мога да спра да обичам. Знам, че няма да те имам... знам... невъзможно е това, но сърцето да обича не спира, да престане не може - няма как,
щом свети луната толкова ярко, също като твоята усмивка, а всеки нощен звук напомня за гласа ти... и това, колко много те обичам. Трепетът нощем на звездите, е сякаш твойте очи, а щом затворя аз очите, това, което виждам, си отново ти.
И тихо... сладко аз сънувам. На твоите гърди как кротко спя, а ти ме гледаш нежно и ме милваш и шептиш: "За мене няма друга на света!" А аз моля се на утрото - нека още да не идва, нека да не буди хората, града нека сладкия си сън да досънувам, да знам, че ме обича и до мене и сега...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.