Тази зима, така студена, зла, немилостива
небето ми прояде, звездите ми разпръсна.
Раздра до кръв сърцето и в' вените ръждива
болката набоде, да ми напомня, че съм необичана.
Все палех свещи и свита във молитва
изпросвах миналото, спомените назавръщащи се.
И само Бог разбра доколко мога да съм силна
щом безнадеждността във мене сви се.
И затова ще те загърна, да не виждаш
как друг ще ме обича, като в приказка.
Ревнуваш ли... дори не можеш да извикаш,
защото твоят грях ще изтърпи да съм щастлива.
Ще бъда с рицаря от стари сънища измислени.
Принцеса звездна във беззвездна нощ,
ще се прокрадна в сънищата ти кошмарни,
да сетиш как боли ръждивото на острия ти нож.
Безмълвно стиснал зъби ще проскърцаш.
А аз ще се усмихвам във съня на някой друг.
Ще ме усетиш, когато вече няма да ми липсваш,
щом потъпча миналото, а болката запрегна в пряг.
© Евгения Тодорова Всички права запазени