Звездите се къпят в морето на твойте очи.
Луната между тях усмихната наднича.
Музика Божествена в душите ни звучи.
Олтар небесен е сърцето ти... и ми се врича.
Поемам духовните ти и житейски обещания.
На кръста ми с любовен огън се изписват.
На твоя с капки кръв сърцето си извайвам.
Кръга Обреченост имената ни изографиса.
Не знаехме колко ще е безплодното лутане,
докато намерим верния път към целта.
Много белези, прах и сълзи преглътнахме,
но пътеводна звезда ни бе тя – Любовта.
Отново звездите се къпят в зениците ни.
Светлината им бележи пътя, дълго вървян.
Въпреки всичко, прегръщат се дните ни.
Внуците възседнаха... всеки... своя кон вран...
05 07 2019
© Надежда Борисова Всички права запазени