Безброй звезди ли пак ще се покажат
в нощта, настъпваща се в края на деня?
Дали душите пак ще замечтаят,
или ще се отпуснат във съня?
А там, в безкрая, има и душица,
в която грее мъничка звезда...
макар невидима, дори във тъмнината,
изгрява тя, но само с любовта.
© Михаил Михайлов Всички права запазени
в която грее МЪНИЧКА звезда...
макар невидима, ДОРИ във тъмнината,
изгрява ТЯ, но САМО с ЛЮБОВТА.
Леле-е-е... Невероятно красиво, неизразимо нежно, дълбоко чувствено! Останах без думи... и без дъх! Дай Боже, тази мъничка звездица да не угасва никога! Поклон!!!