Туш е залял небосвода.
Месец разхвърля звезди.
Нощем дойде босонога
и тишината взриви.
Полетя, а си даде крилете.
Глътчица радост едва.
Кратко щастие за други засвети,
щом звездата целуна звезда.
На земята остана усмивка.
Някой жадно в небето се взря -
там, където крачат душите,
пътя Млечен, ръка за ръка.
© Красимир Дяков Всички права запазени