Мастилена, пада нощта
и гуши се лунната пита
встрани, а звездите в мащаб
припламват в колажа наситен.
Флуиди в ефира кръжат,
планетите стройно прелитат,
пространството, сбрано с ръка,
в платно панорамно се вплита.
Завихря мистралът дъха,
небето грижовно премита,
насища шестте сетива,
контрастът виши колорита.
Загадка остава духът,
изпуснат наволя да скита,
притегля го в спомен домът
космичен, към който отлита.
© Светличка Всички права запазени