В пълнолунен полуздрач,
със ръце умели,
удря нощният берач
по звезди узрели.
В коша плетен от роса,
грубо ги подрежда,
после в делва от нощта
сока им изцежда.
Та когато прекипят,
в августовски зимник
във кръвта ни да болят
за небе петимни.
А всевечният кръчмар
в чашите –богато
ще налива този дар,
чак до друго лято!
© Георги Динински Всички права запазени