valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
11.09.2011 г., 12:53 ч.

Звездобродство 

  Поезия
596 0 10

Разхождам се по звездните пътеки

и често търся пътя към дома.

Защо ми бяха всичките успехи

щом черна дупка гълта ми съня?

 

Безбройно много звездни кръстопътя

и облаци, подобно канари.

Вятърът със спомени ме къпе,

луната ослепително мълчи.

 

Зениците се впиват в необята.

Нощта е гарван - погледа кълве.

Не виждам светлината на страната,

в която днес е моето дете.

 

Моторен вой за утро кукурига,

но утре вечер пак ще продължа.

Далече е. И седмица не стига

аз звездното небе да прекося.

 

Не съм ли вече уморен от всичко?

Смехът в очите съхне от сълзи.

Аз моя дом неистово обичам,

защото там са моите звезди.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??