На пръсти слиза лепкавият здрач
и скрива се на славея в очите.
Излива се, чрез песен или плач,
по нещо невъзможно, порив птичи.
Копнежът омагьосващо горчи -
какво ли спи на славея в мечтите!?
Светът, притихнал, слуша как звучи
вълшебството, в мелодията скрито.
Извива трели горският певец,
но радва ли се, жалба ли разнася...
Сами заплитат звуците венец -
на нощната омая за украса. ...