lollita (Яна Ангелова)
52 118
14.03.2005 г., 10:48 ч.

Звяр 

  Поезия
2183 0 4
Гъста и вмирисана на злост
козина - защита силна,
зъбите използвани за мъст
злобно блеснали във тъмнината мирна.

Тяло силно, гъвкаво, с отскок
смърт донася всеки път,
а лъчи - червен поток
от очите почват своя път.

Природата те е създала
живот без жалост да отнемаш,
но чувствата ти е украла....
За това ли моите на заем вземаш?

Как се чувстваш щом погледнеш
страх във моите очи
и поискаш да отнемеш
живеца дето в мен трепти?

Не те ли жегва нещо във сърцето,
не ти ли става жал за мен
и мъката що бегне по лицето
не те ли мъчи всеки ден?

Човешко нещо няма ли във теб,
не можеш ли да ме подминеш бавно
и да пропуснем строгия кошмарен ред -
да поставим жертва и ловец наравно....

Вой разнесе се във мрака,
стон и тишина се възцари,
Някъде далеч блестяха
от смъртта ми кървави следи........

© Яна Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??