12.09.2005 г., 19:16 ч.

Звън 

  Поезия
946 0 3
Клонях към залез,
пътят ми забързано зави
                зад ъгъла,
сърцето ми изпърха и
               загнезди в гърлото.
Прогъгна гонг,
близнаците от мозъка
              взаимно се изключиха,
листопад отнесе ласките,
ръцете се оголиха ненужни.
Изгубих се,
            изгубих те...
и се събудих.
До мене кротко се
           усмихваш,
от шепота ти ромолене
          ме пречиства.

© Светлозар Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??