8.07.2007 г., 7:10 ч.

Звъни... 

  Поезия
1051 0 7

Студено и мрачно в нощта е,
горчиво и тъжно дори,
а някой във другата стая
безумно звъни ли звъни...

Ало! Очаквам да чуя гласа ти,
ръката ми нервно трепти.
Задържам с уплаха дъхът си,
но нищо не чувам, уви...

Не искам да помня тоз тягостен
и мъчещ ме миг тишина,
смразяващ без жалост душата ми,
пилеещ без милост нощта.

Докосвам слушалката стара - 
мечтая, копнея, летя! 
Ах, как ми се иска да зная,
че мислиш за мен във нощта.

© Ралица Александрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??