Романтик (Христо Костов)
403 16192
19.11.2006 г., 18:15 ч.

Звъня 

  Поезия
986 0 14

Звъня. Не вдигаш телефона.

Къде ли си? Не знам, уви.

Замина уж за много кратко,

а ето вече много дни.

 

Звъня. Сега пък е заето.

Със някой друг споделяш ти.

Навярно с другия приятел.

А аз... е не, за мислите прости.

 

Звъня. Отново теб те няма.

Къде ли си? Уви, не знам.

Очаквам тука да се върнеш.

Не искам вече да съм  сам.

 

Звъня. Ти вдигаш телефона.

И чувам глас: - О, моля те, прости!

Не ме търси, аз няма да се върна.

Напускам те, така реших.

 

Това е. Кратичко и ясно.

Едва ли трябват лъскави слова.

Отпускам бавно телефона.

Във мен е празно. Не звъня.

 

 

© Христо Костов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??