7.03.2008 г., 19:28 ч.

Зящо? 

  Поезия
617 0 8
ЗАЩО? 

Попитах детелина - защо

така ревниво пази

четвъртия си лист-късмет,

дали и тази малка тайна,

готова е да сподели със мен?

Защо след толкоз мъдрости

премислени, познах и щастие,

познах и що е грях -

пороци, всичките опитах

на устните със мрачен смях.

Защо години понатрупах,

изпълнени със смях, мечти?

Защо насам-натам пътувах,

за да се върна пак самотен

със нишки сребърни в коси?

Защо с приятели мнозина

играх си, пях или мечтах?

Защо едни от тях изпратих?...

Изречените с други клетви

в забравен ъгъл трупат прах.

Защо животът си минава,

забързан в сивия си ден?

     Защо по малко остарявам

и тръгва си момчето в мен?

Защо открадвам си секунди

от щастие, минало покрай мен,

а после векове се хуля,

навел глава, засрамен?

Защо и любовта наднича

зад ъгъла на моята душа?

Защо в Марица боса тича,

за да ме остави тъжен на брега?

  Защо въпросите са толкоз много?

Да питам уморих се не веднъж,

подбитите нозе преплитам,

но повтарям тихо: „Я се дръж!"

Защо и болката не си отива,

но няма нищо, аз ще издържа-

за миг ще си почина само

във сянката на старото дърво,

а после пак напред ще тръгна

да питам детелината: Защо? 

© Стоян Владов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??