ЗЪРВАМ

17.10.2005 г., 19:26 ч.

Поезия

800 0 1

В мен е буря.

В мен е нощ и вятър,

Слепота.

И моя ход не слага своята диря

ни диря има

ни видно нещо е във таз тъма.

Аз стъпвам.

А дали не е на място?

Или във кръг?

Хващам се за нещо

нещо аз придърпвам,

но хванала съм друга някаква тъма – захвърлям рязко,

захвърлям пак и сякаш зървам,

забързвам

се,

като че ли на ново място

и неговата с мойта длан аз свързвам,

но друга е тъма – отново хвърлям.

А зървам!

Зървам - бързам!

Бързам!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Цвети (Цветелина Йорданова)

2005-10-18T14:58:09+03:00

НАЧАЛОТО ВИНАГИ Е СЛАДКО И СТРЕМГЛАВО, НО НИКОГА ВЕЧЕ НЕ КАЗВАЙ НА НАЧАЛОТО ДА СЕ ПРОМЕНЯ. ПРОМЕНИ ЛИ СЕ ТО, НИТО ЩЕ Е ВЕЧЕ СЛАДКО, НИТО ЩЕ Е СТРЕМГЛАВО И НАЙ-ВЕЧЕ НЯМА ДА Е НАЧАЛО.