Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
21.03.2013 г., 17:43 ч.

Зюмбюлено 

  Поезия
818 0 6

Закичил в цъфналите клони

усмивката си, пее тънко вятъра,

така разлиства пролетни надежди

и спуска ги в дома ми през комина.


А те, едни такива - малко чернички,

но аз изтупвам ги, и засияват.

Нали е пролет, даже във чертички

да е, то пак във вазата цветята ми ухаят.


Нали е трепетно, пулсиращо и слънцето,

току усмихне се, току намръщи...

Но късче лъч провира във сърцето

и нищо, че студено е във къщи.


И нищо, че сама съм, днес нехая

за грижите, разделите и болката.

Самата аз на пролет май ухая,

като зюмбюлът цъфнал във градината.


Отиде си, завинаги си тръгна зимата.

Очаквам лятото, да ми е влюбено.

Захвърлих сълзите си през терасата.

Едно ми е зюмбюлено и синьо, много синьо...






 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??