aap
929 results
Казват времето лекува,
но всъщност сърцето
свиква със това!?
Да бъде лъгано, мамено
че съществува... Любовта... ...
  380  10 
Безумие, слугуване
на страсти пошли...
Отдаваш се без бой
на ревността!
Оставяш настрана душата ти ...
  298 
Копнеж, сърбеж, бомбардировки...
Съдби изхвърлени на остров
пуст.
Човеци пуснати във клетка!
С протегнати ръце напред. ...
  314 
Жалките мисли идват
от малките хора,
малките но не по ръст...
Жалките мисли идват от
пошлост, породена от мъст. ...
  303 
Имам милион причини!
Да се откажа от себе си...
Имам милион мечти...
Които да скрия.
Имам милион желания, ...
  381 
Казват че мерака
последен си отива...
Казват че живота е такъв!?
Такъв какъвто го направиш,
че чак да кажеш ти язък. ...
  612 
Сълзи по листа капят...
Оставят свойте следи!?
Оставят мъката, която
сърцето ти не може да прости.
Сълзи солени... От любов прекрасна ...
  357 
Когато седна над листа...
Когато искам да споделям!?
Над мен надвисва най-тежката скала.
Скала на моята човешка мисъл.
Дали е нужно да го споделя? ...
  304 
Тази вечер се прибрах!?
И с мъка сипах си до горе!
До горе чашата налях
и после на екс изпих я...
Защо ли трябваше да го ...
  223 
Тази вечер в мен
душата се бунтува, бунтува се
и ме кори!?
Затуй че сам предадох
свойте надежди сиви... ...
  342 
Полугол от собствените
предразсъдъци, облечен в нищета...!?
Разбрах, че всичките човечности
измислени са за това
да пренебрегват истинските ...
  386 
Днес мислите ми са като
дъждовен облак...
Объркани и хаотични,
изпълнени със злост и егоизъм.
Стремящ се да разпръсква хлад. ...
  314 
Огледало в тъмнината,
уловило светлина...!
Лъч надежда то раздало
в тъмнината на света.
Огледало в тъмнината, ...
  276 
Блясък, крясък, писък, вик, рождение...
Отново чакаме спасение.
Отново тънем в неведение за своето,
за нечие спасение.
За вярата че водим праведен живота... ...
  320 
За сълзите скрити, за мечтите.
За мъката, за нас самите...
За всичкото това и за съдбите!
За нас и нашите дела.
За грешките, за моите и твоите ...
  334 
Дали надеждата човешка
е пратена от Бог!?
Или милоста му е така гореща,
че дарява любовта навред.
Дали човешката любов е чиста, ...
  668 
Човек си ти, човек си ти...!
Дори когато ти се плаче.
Човек си ти и в трудни дни...
Затуй на себе си усмивка подари.
Усмихни се, усмихни. ...
  382 
Нека никога децата наши
не видят как родителите плачат.
И нека родителите не усетят
вкуса на сълзите...
Пролети за децата свой. ...
  326 
За себе си зная,
че трябва да бъдем добри.
Хора, които обичат живота...
Хора, които плачат за чужди
беди, и се радват на чужди ...
  355 
Защо ли плача още скришом!
Защо ли още ме боли!?
Нали си обещах че вече,
друг не ще ме нарани.
Защо бе? Питам аз душата моя! ...
  291 
Признавам си не винаги съм
бил добър.
Признавам си, че плакал съм
самотен, тайно.
Признавам си умирал съм от страх. ...
  251 
Защо се правим на такива!?
Каквито никога не сме били...
Защо се пренебрегваме
сами не зная!
И после страдаме от собствени ...
  276 
Бъди това, което другите не бяха!
Бъди това, което искаш ти...
Бъди надежда, за себе си, за всички!
Бъди ти истински щастлив.
Не се отказвай, никога предавай. ...
  745 
За пясъкът събран от вековете...
За мъките на нашите деди.
За вярата че всичко ще се случи
тъй както Господ е решил!?
Дали е вярно че времето ще ни ...
  301 
"В този стих има хумор, много местен диалект и пошлост, но смятам, че ще бъда правилно разбран. Приятен прочит на стиха."
Птруше, птруше...,
яла тука, ма овца проклета.
Глей га, глей га!
Де въриш ма ей, Овцо проста. ...
  372 
Ако можех да се променя
и сърцето да сменя...
Щях да бъда друг човек.
Друг и може би различен.
Да се усмихвам на лъжата ...
  365 
Защо ли спряха птиците да пеят...
Дали защото хората не спряха
да мълчат, а може би просто им
умръзна и те като нас от многото
си песни да грешат... ...
  297 
Казват ми, родил съм се
със майчин вик...
Родил съм се със болка
сладка!
Баща ми ...Той сестрата нагрубил ...
  251 
Бе тъмна нощ,
и в нея мойте мисли.
С мойто тяло, с моя дух...
В едно те в разговор се сплели
и водят странен диалог. ...
  287 
Всичко му се връща на човека!
Сълзите в чуждите очи...
Дори неволите,
който предизвикали са
в теб насмешка. ...
  371 
Светът не свършва
с нашите изневери...
Светът не свършва
с нашите лъжи.
Но той загубва любовта която ...
  279 
Жар, жарава, чувства, плен...
Изгонени от храма бяха!?
Изгонени дори без свян,
добрите, тихите, смирени хора.
Изхвърлени със грубост ...
  239 
Заваля, отново заваля...
А вятърът студени тръпки
носи!
Вън нощта запълни се с мъгла,
скри и малкото въпроси... ...
  395 
Дали в очите на слепеца
истински сълзите са!?
Или просто са илюзия
на загубена душа...
В живота всичко е написано, ...
  263 
Животът роли разпределя...
Прехвърля ги натам, насам.
И кара всеки в друг да се престаря,
да се моли да не остане сам.
А точно там живота ни скроил е ...
  318 
Мигът, във който всичко ти се струва, че ще рухне в пропастта...
Тогава съдбата ти предлага
избавление за твоята душа.
Тя вижда твойте сълзи горчиви,
усеща мъката на твоето сърце. ...
  298 
Защо в очите ни сълзите са горчиви?
Защо в сърцата ни кръвта горчи?
Защо когато за любов си мислим?
Душата страшно ни боли.
Защо когато сме самотни най-уязвими сме кажи!? ...
  301 
Не съм мошеник зная,
макар че лъгал съм и аз.
Не съм свещеник, зная
макар молитви казвал
съм на глас. ...
  561 
Началото, да, старото начало...
Началото на трудност и на страх.
Започнало със времето лекува,
започнало във грях.
И с мисълта, че всичко ...
  259 
Земя като една човешка длан,
земя тъй малка и красива
толкова тъга във себе си е скрила.
Земя която кръв попила от битките
за чест за справедливост и закрила. ...
  358 
Random works
: ??:??