aap
934 results
Лъжата... таз стара истина,
вълшебница... самозвана наивница
решила да клевети до финала!?
За да се изкара и от Бога по-бяла.
А черното, то е модерно. ...
  29 
Бесило, като венчило...
не намериш ли правия път,
покажеш ли слабост, дори малко страх...
мъглата се спуска и о ето грях.
Смъртни, безсмъртни, лъжливи игри, ...
  31 
Кой запали звездите,
и кой погуби мечтите...
Кой в тъмното огън запали!?
И за лъжата днес ни похвали.
Сами ли шпаги кръстосахме, ...
  45 
Къде е надеждата...
Тази ,същата,дето дава надежда!?
Тази хиена ,на чакала верница.
Злобна лъжкиня,потайница.
Колко свят е залъгала с думи. ...
  68 
Омръзна ми да губя най-добрите...
Приятели, хора все добри.
Изчезват в сенките на Царството
подземно, завинаги от нас, уви.
Боли ме, сънувам ги и с тях ...
  64 
Кой вратите на злото ще затвори...
и на доброто път отвори!?
Кой ще каже стига и защо злото
в светлината намига?
Преструвки и тихи потайства ...
  93 
Зима, ток, война... водата не достига!?
Смърт, изгубени деца... Коледа пристига.
За пенсиите парите не достигат...
Но намират се клетите пастири.
Е, че то, това го знаем всички. ...
  103 
Ангелите могат ли с черни крила да летят?
И политиците с крила бели да се въздигнат!?
Или просто Светът е такъв, да тъпче...
Туй що не е гнило. Мисли на болен психар.
Реката дали търси морския бриз!? ...
  72 
Кафявото не винаги е шоколад...
и носи странен аромат!?
В живота не винаги радост носи
туй що не задава ти въпроси.
И черното не е само траур, но и мода. ...
  65 
Боже, аз съм, аз... тоз който задава въпроси!?
Без дори да търся подходящи отговори...
Знам ги, в мен те живеят, като гълъби,
загубили свойте крила и гнезда.
Тежко се диша, когато гърлото, стискат ти. ...
  81 
Боже, колко сме еднакви...
като тикви на плет!?
Надуваме се, че сме различни,
но единствено ставаме
за компот, тиквеник. ...
  48 
Нова вечер,стар проблем...
сънят не идва за кой ли път!?
В тъмата пак очи в сълзи си
бършиш,самотник без мечти.
Болезнено ме ръчка самотата... ...
  75 
Всяко добро, умножено многократно
със зло... обжарено с злъч и отрова!
Нахално сочи със пръст, не търси
туй що е истина Свята.
Всичко е вече тъма ...оргия!? ...
  89 
Обичам те ,Свят, макар да знам
че водиш ни към края!
Мразиш ни ,че толкоз сме бавни...
плужеци ,безпардонни.
Как мразя лъжата...боли! ...
  92 
Къде е... ?Кое! Попита ме времето.
Къде е вярата в тях... лъжата ли тачат!?
А дали не лъжат нас... Наивниците.
Кокуди от памукова плантация.
Риба уловена с примамка... ...
  126 
Бях готов... но отново
бях предаден, смешно, но боли!?
Наивник ли съм... шут незнаен,
вестител на тъга, боли.
Смисълът, да, същият, той няма думата. ...
  140 
Ех живот, кажи ми... Защо все още съществуваш?
Защо ме караш да творя!?
Щом може лесно да ме игнорира,
една машина без душа.
Защо живеем, щом сме променими... ...
  101 
Сълзи,сълзи,сълзи...времето знае,
че болката в тебе гори,горчи!
Тъжен си ,самотен сред близки...
не спиш,о от одавна не можеш.
Мислиш,кроиш,на надеждата вярваш!? ...
  100 
Тишина...а как крещи,
да вътре в мене,сълзи!
Кошмарна тишина,която-
през нощта задава ти въпроси.
Къде загуби любовта!? ...
  138 
Начало, скрило идеала свой...
продало без свян свобода .
Налага свой си режим...
за облага на само един.
Без капка съмнение... ...
  109 
Афиш,реклама,очакване...оперета голяма.
Билетите вече изкупени от елита закупени.
Но дилари в мрака предлагат,билети
за вип места,и магия ,даже ти плащат...
да седиш до края на измамна игра. ...
  119 
Загиват мечтите, една по една.
А дявола с усмивка ехидна...
пренарежда Света.
Потайнство, скрупол, лъжа!?
Чекията точат лъжа и вина. ...
  175 
Нямах, нямам и едва ли ще имам...
Но мечтал съм и още мечтая,
човешкото в мен да запазя.
Сиромах съм, о , Боже, самотен.
Птиците крила имат... ...
  138 
Кой наказа доброто с мълчание!?
И кой на злото даде оправдание?
Че то е силата дето носи доброто.
Създания от мрака изкачат и с вик...
Анатемосват на добрият душата. ...
  168 
Чаша вино... самота!
Телевизорът в лицето ми се взира...
Търси някаква вина с която тя да ме травмира.
Реалност, тръпка спомен и лъжа.
Магията... отдавна тя не съществува... ...
  96 
Спящи очи... светлината забравили...
А свещта вече изгаря, защо се забравяме?
Нима истината отдавна я няма.
Мирис, Барут, леш, аромат на смърт.
Всеки се кръсти и думи мълви... ...
  135 
Къде е истината...
Може би в очите на лъжеца,
успял да залъже Народа без право.
Химия, тайнство, прокоба...
И ето изчезва Народа. ...
  151 
Когато звезното небе покаже
тайните си скрити от деня...
И бършеш си сълзите в самота!
Крадецът ,тоз мръсник всеяден,
роден от ревност и тъга. ...
  135 
Чаша вино... самота,
тъжно е когато си предаден, тишина!
Нещо стяга ти душата, Защо?
Къде остана вярата за любовта!?
Звезди, небе, а самотата те притиска... ...
  143 
Уморих се, наистина се уморих...
ще ме попитате какво съм толкова загубил,
че се отказвам аз от любовта.
Болката, тя трудно се забравя.
Не ме винете, грешник съм аз, зная. ...
  122 
Спят ли безсънните нощи!?
И дали сънуват цветни безсмислици.
Горчат ли им самотата
и плачът на децата.
Сиротни души, търсят ли близост! ...
  136 
Защо Светът мрази вестоносците...
Нима са те врагът!?
За истината те говорят...
За пъпа на Света.
Истината знам, горчи... ...
  138 
Отново с вятъра си мерим силите...
кой кого ще победи,
на лъжата ли да вярваме
и на себе си с' сърце да си простим.
Злобата любов ли ражда!? ...
  160 
Как искам себе си да разбера...
и също случващото с мене!?
Защо когато аз греша, загива нещо
в мене!И с болка ме отрупва?
Защо горчи ми болката човешка? ...
  203 
Скара, пушек, аромат...
някой шишове пече на скара пак?
Музика, купон и глъч...
Бира, вино, хапчета за цвят.
Купонът вече е в мъгла... ...
  139 
Знам, че не съм от тези... които
стихове редят със жар!
Имам граматични грешки...
но имам свой си идеал.
Завиждам си, че най-добрите ...
  163 
Сълзи душата ми тъгата носи.
Прелюдия, мъгла, но близките са
лъжата на любов фалшива.
Самота, а те са фарса и лобират.
Защо нима в живота глупостта е вяра! ...
  154 
В този Свят толкова объркан...
Надеждите са просто някакъв мираж!?
А устните дали вълшебство подаряват...
На любовта дали са аромат?
Врагът ни вече в тъмното не дебне... ...
  235 
Тишина, вълшебство, самота...
Гълъби кръжат над фара!
Вятърът носи тайнствена прохлада...
Еротика, самота, жътвата приключи.
Луната - тъмна блудница... ...
  167 
Когато утрото нощта събуди...
Когато вярата намери път...
когато любовта ти се усмихне,
повярвай, не си самотен в този Свят.
Когато слънцето изгрее ...
  250 
Random works
: ??:??