Cveti_e_LuDa
53 results
Навсякъде примигват чудно светлинките,
нашепват тихичко за идващата свята нощ.
И тук, на таз земя чудата, под звездите,
един празник ще разгърне силната си мощ.
Дори подаръкът желан да не получим, ...
  1096 
Настъпило е пак солено мъртво време,
в пролуките на мрака се всмуква и седи.
В часовника се лута полудяло бреме,
пришпорва си стрелките, минутите реди.
Какви минути, години вече отброява, ...
  1144 
Клавиш заби последния си стон.
Полазиха ме снежни тръпки.
И сякаш с него аз в синхрон
поех по нов път със нови стъпки.
Но зимата не бе тъй бяла, нежна, ...
  1373  12 
В пустиня бяла пак се лутам плаха аз,
избледняла като онзи хермелин.
Нощта пристъпва в своя първи час
и в миг аз слагам пак фалшивия си грим.
Измамна също е одеждата ми ярка, ...
  1405 
И всеки следващ път приключва
с луната, бляскаща отвън.
Зад прозорец звезден те заключвам,
но ти не искаш да си вън.
И следват срещи и раздели, ...
  1002 
Нашата любов е странна, не признава граници и време. Тя не е чиста и свята... омърсена е достатъчно, за да причини болка на много хора. Убиваме я всячески, но тя не спира, идва и ни обсебва в моментите, в които я погребваме. И така всеки следващ път... месец след месец, година след година...
Силата ...
  857 
Топло мартенско утро. Отварям полуспящите си очи. Светлината е превзела част от стаята ми и упорито се опитва да си проправи път към мен. Уви! Не успява да ме докосне, аз не я допускам. Не искам да се събуждам и силно стискам клепачи. Огромен и студен мрак е сковал ума и душата ми. Най-тъжното е, че ...
  778 
Не ме съди!
Ти най-големият престъпник бе.
И винаги ще си.
Бъди!
Но в тъмното кръсти се ...
  685 
- Мамо! Мамо! И да не ме забравиш като вчера...
- О, не се безпокой, миличка. Ще съм тук точно навреме. Обещавам!
Сигурно е излъгала, защото дори не се замисли върху думите си. Изрече ги механично, но все пак убедително. Погали я с най-нежната си милувка, сякаш за да ù се извини за непукизма си. Oпъ ...
  3324  18 
Грозен. Жесток. Фалшив.
Зелените му очи изглеждаха отровни. Токсични. При всяко едно примигване почти изчезваха. Бяха малки и бледи. Устните му, жалките, наподобяваха небрежно начертана линия. Тънки, свити и злобни. Ръцете му се извиваха като клоните на мрачното дърво отвън. Отблъскващ е.
Нейните ми ...
  887 
Времето лети, времето не спира. Човек е неспособен да властва над него. Подчинява му се безусловно и играе по правилата му. То има едно донякъде милостиво, а от друга страна жестоко свойство - кара хората да забравят. Забравят и светлите, и черните дни от своето битие. Всяка изминала година заличава ...
  1646 
Горчиво чувство на безразличие
надига се до горе, до гърлото.
И не поглеждам нейното безличие,
бетонното, силното, твърдото.
Красива и нежна била за мнозина, ...
  824 
Променя ли го? Променя ли света си? - Излишен въпрос. Разбира се, че не. Стои и чака. Тъпче на едно място. Като кон. Кон с капаци... Яд ме е. Вбесява ме. Съдбата не раздава шансовете си току-така. Не ги разпилява за щяло и нещяло. А вижте я нея, хем галеница, хем неблагодарница. Възможностите ù са п ...
  1061 
Random works
: ??:??