em4ety
41 results
Кап. Кап. Кап.
Дъждът барабани по прозорците с есенен допир и ги събужда от блажения копнеж за пролет. С безкомпромисна жестокост отнася пожълтелите листа от улуците и прави път на стихията. Отнася заспалия на улицата прах. Прочиства града и душите ни от ненужното... Оставя празни, чисти панели бурж ...
Дъждът барабани по прозорците с есенен допир и ги събужда от блажения копнеж за пролет. С безкомпромисна жестокост отнася пожълтелите листа от улуците и прави път на стихията. Отнася заспалия на улицата прах. Прочиства града и душите ни от ненужното... Оставя празни, чисти панели бурж ...
802
Пеперудите със сребърни крила
Черна, смъртоносна сила. Нощната река. Подобно цев на пистолет.
И небето без звезди – черно. Само кръглата Луна пръска блясък на прах върху белите маргаритки, погребани под повличащата стихия.
Пипалата на водата (Вечните) са пропълзели чак до короните на вековните Дъбов ...
Черна, смъртоносна сила. Нощната река. Подобно цев на пистолет.
И небето без звезди – черно. Само кръглата Луна пръска блясък на прах върху белите маргаритки, погребани под повличащата стихия.
Пипалата на водата (Вечните) са пропълзели чак до короните на вековните Дъбов ...
1075
Всички пременени в пищни, скъпи дрехи
от дантела и шифон,
с маски от злато и сребро.
Дами с цветнии рокли изискано танцуват валс.
Етикирано се хранят измислени пепеляшки ...
от дантела и шифон,
с маски от злато и сребро.
Дами с цветнии рокли изискано танцуват валс.
Етикирано се хранят измислени пепеляшки ...
679
1
529
За теб
Това е едно писмо, което няма да ти изпратя. Има няколко въпроса, които искам да те питам, но все не успявам да ги изрека...
Докога ще ме губиш и измъчваш? Коклко мостове изгори със съмненията си? Колко сълзи предизвика и ще предизвикваш? Докога ще се заблуждаваш, че плача, защото ми е тъжно, ...
Това е едно писмо, което няма да ти изпратя. Има няколко въпроса, които искам да те питам, но все не успявам да ги изрека...
Докога ще ме губиш и измъчваш? Коклко мостове изгори със съмненията си? Колко сълзи предизвика и ще предизвикваш? Докога ще се заблуждаваш, че плача, защото ми е тъжно, ...
1157
1
Влез във вените ми
"Спри се, радост дочакана! Позволи ми
да се сгрея на твоя шеметен огън...
Нечий глас
ми подсказва, че после ще има ...
"Спри се, радост дочакана! Позволи ми
да се сгрея на твоя шеметен огън...
Нечий глас
ми подсказва, че после ще има ...
873
1
Докато малкото животинче ближе ръката ми, си мисля за есенния листопад на надеждите. Докато нашите клони остават самотни и голи, листата се сипят по мокрия от сълзи асфалт.И вятърът гаси така трудно запалените огньове и оставя опустошени жарави. Скоро ще дойде зимата и ще посипе с чист сняг мъртвото ...
878
1
Разкъсвам се.
И пак се събирам.
Чупя себе си.
И после се лепя.
Но отново съм същата. ...
И пак се събирам.
Чупя себе си.
И после се лепя.
Но отново съм същата. ...
1202
1
7
Коктейлът на болката
Тишината на стаята - най-добрият слушател на мислите ми. Две зли сълзи - моята свобода. Самота, приятелко моя, поне ти остани! Страх ме е сама нощем. Но повече ме е страх от утрото - да се събудя студена в празното легло. Хайде, налей по едно. Забъркаркай коктейла на болката. Не ...
Тишината на стаята - най-добрият слушател на мислите ми. Две зли сълзи - моята свобода. Самота, приятелко моя, поне ти остани! Страх ме е сама нощем. Но повече ме е страх от утрото - да се събудя студена в празното легло. Хайде, налей по едно. Забъркаркай коктейла на болката. Не ...
714
Ти
Ти си тръгна.
И ми взе страстта!
Страстта да живея.
Страстта да обичам. ...
Ти си тръгна.
И ми взе страстта!
Страстта да живея.
Страстта да обичам. ...
648
2
****
Пиша за болката.
Не за друго, а за нея!
Не пиша за усмивките, които ми даде
или за онази лудост, която придаваше на смеха ми! ...
Пиша за болката.
Не за друго, а за нея!
Не пиша за усмивките, които ми даде
или за онази лудост, която придаваше на смеха ми! ...
577
За сбогуване...
И двамата мълчим. Тази вечер няма театър и роли и не изричаме изтъркани реплики. Ти дойде с последните лъчи на слънцето. Сипвам последните ни питиета. А тишината е така хубава. Защото е истинска. И ни е страх да я счупим. Последното нещо остана. Вървим към спалнята отсечено и поотдел ...
И двамата мълчим. Тази вечер няма театър и роли и не изричаме изтъркани реплики. Ти дойде с последните лъчи на слънцето. Сипвам последните ни питиета. А тишината е така хубава. Защото е истинска. И ни е страх да я счупим. Последното нещо остана. Вървим към спалнята отсечено и поотдел ...
1082
1
1
Не помня
Странно ми е. Защото те няма. Не помня кога те обожествих, но помня, че ми харесваше да вярвам в теб. Вместо свещ, палех надежда. Молех се за още един ден с теб. Мислех, че изблиците ти на ревност и гняв, са благословия, щом още ме обичаш! Направих ти храм с тухли от любов и мазилка от наде ...
Странно ми е. Защото те няма. Не помня кога те обожествих, но помня, че ми харесваше да вярвам в теб. Вместо свещ, палех надежда. Молех се за още един ден с теб. Мислех, че изблиците ти на ревност и гняв, са благословия, щом още ме обичаш! Направих ти храм с тухли от любов и мазилка от наде ...
1195
3
Жена
Името и означаваше сексапил, а лицето и показваше съвършенство. Знаците и показваха истината, а думите - идеалната преструвка. Топлината на кожата и предизвикваше мъжките ръце, а устните и доставяха удоволствие, независимо дали с допир, знаци или поетични слова. Духът и бе по-силен от този на п ...
Името и означаваше сексапил, а лицето и показваше съвършенство. Знаците и показваха истината, а думите - идеалната преструвка. Топлината на кожата и предизвикваше мъжките ръце, а устните и доставяха удоволствие, независимо дали с допир, знаци или поетични слова. Духът и бе по-силен от този на п ...
1138
3
Празнота
Погледнах се в огледалото, ей така случайно, когато излизах от стаята. Видях изрусена, топирана, красива жена с ноктопластика и лещи. Уплаших се. Онези синьо-сиви, без лещите зелени, очи бяха сякаш празни, без следи от чувства. За пръв път осъзнах истината - бях стананала бездушна красавица ...
Погледнах се в огледалото, ей така случайно, когато излизах от стаята. Видях изрусена, топирана, красива жена с ноктопластика и лещи. Уплаших се. Онези синьо-сиви, без лещите зелени, очи бяха сякаш празни, без следи от чувства. За пръв път осъзнах истината - бях стананала бездушна красавица ...
910
1
Пропадане
Каква ще си след пет години?
Ще помниш ли изобщо своите роднини?
Ще има ли ден, в който да не си пияна?
Ще работиш ли по хотели с клиенти в нощната смяна? ...
Каква ще си след пет години?
Ще помниш ли изобщо своите роднини?
Ще има ли ден, в който да не си пияна?
Ще работиш ли по хотели с клиенти в нощната смяна? ...
583
Рождество Христово
Малката Ели лежеше в леглото си и кашляше. Преди десет дена навърши седем години и като подарък получи кукла, на която много се зарадва. Знаеше, че децата на нейната възраст получаваха за рождените си дни мобилни телефони, компютри или скъпи дрехи, но за нея куклата стана добър пр ...
Малката Ели лежеше в леглото си и кашляше. Преди десет дена навърши седем години и като подарък получи кукла, на която много се зарадва. Знаеше, че децата на нейната възраст получаваха за рождените си дни мобилни телефони, компютри или скъпи дрехи, но за нея куклата стана добър пр ...
1373
5
Сама
Тя вървеше по заснежения мост, огорчена, изоставена и самотна.Това бе най-ужасният ден в живота ú. Къде отиваше? Не можеше да се прибере у дома, родителите ú казаха повече да не се връща там. При приятеля си? При човека, който уж я обичаше, а днес го хвана да прави секс с друга! Не, никога! При ...
Тя вървеше по заснежения мост, огорчена, изоставена и самотна.Това бе най-ужасният ден в живота ú. Къде отиваше? Не можеше да се прибере у дома, родителите ú казаха повече да не се връща там. При приятеля си? При човека, който уж я обичаше, а днес го хвана да прави секс с друга! Не, никога! При ...
926
1
Абсурдно
Положението беше абсурдно! Вчера се разделиха, а сега бе принудена да кара час с него. Душата и се разкъсваше. Не можеше да се концентрира цял ден,в главата и бе само краят на разговора им.
- Нима вече не ме обичаш!?!
- Обичам те!
- Тогава защо ми причиняваш това? ...
Положението беше абсурдно! Вчера се разделиха, а сега бе принудена да кара час с него. Душата и се разкъсваше. Не можеше да се концентрира цял ден,в главата и бе само краят на разговора им.
- Нима вече не ме обичаш!?!
- Обичам те!
- Тогава защо ми причиняваш това? ...
950
3
Заедно
Държаха се за ръце, докато стигнаха дома й. Пред вратата се целунаха, сякаш за последно, и с мъка се разделиха. Щяха да се видят след няколко часа, но тези няколко часа им се струваха векове. Беше Свети Валентин, първият им празник заедно. Ходеха едва от три месеца, но знаеха всичко един за д ...
Държаха се за ръце, докато стигнаха дома й. Пред вратата се целунаха, сякаш за последно, и с мъка се разделиха. Щяха да се видят след няколко часа, но тези няколко часа им се струваха векове. Беше Свети Валентин, първият им празник заедно. Ходеха едва от три месеца, но знаеха всичко един за д ...
957
Буря и ураган едновременно
Тюхкаше се, че я боли гърба, докато слагаше дрехите на рафта. Слезе и взе да минава с палката. В ъгъла нещо й заблестя. Наведе се да го вземе, но щом го пое, замръзна. Разпозна пръстена още от пръв поглед. В сърцето й се разяриха буря и ураган едновременно, разрушавайки ую ...
Тюхкаше се, че я боли гърба, докато слагаше дрехите на рафта. Слезе и взе да минава с палката. В ъгъла нещо й заблестя. Наведе се да го вземе, но щом го пое, замръзна. Разпозна пръстена още от пръв поглед. В сърцето й се разяриха буря и ураган едновременно, разрушавайки ую ...
960
2
Избрано мъчение
Тя ходеше по коридора с измъчена, бавна походка. Тракането на токчетата отекваше в студеното и стерилно помещение. Черният мрамор и приличаше на страшна сянка. След малко щеше да види онзи мъж. Чувстваше се напълно изтощена, сякаш бе изминала километри, а не една пресечка. На вратата ...
Тя ходеше по коридора с измъчена, бавна походка. Тракането на токчетата отекваше в студеното и стерилно помещение. Черният мрамор и приличаше на страшна сянка. След малко щеше да види онзи мъж. Чувстваше се напълно изтощена, сякаш бе изминала километри, а не една пресечка. На вратата ...
950
3
Неразбрана...
А ти така и не разбра
какво исках аз от теб
и сякаш с мен се подигра
с това сърце от лед. ...
А ти така и не разбра
какво исках аз от теб
и сякаш с мен се подигра
с това сърце от лед. ...
592
Поетеса
Крила ми даваш,
като на пеперуда
и в мене оставяш
тая любовна полуда. ...
Крила ми даваш,
като на пеперуда
и в мене оставяш
тая любовна полуда. ...
642
2
Вампир
Вампир си ти,
но не пиеш кръв, а надежда.
Пиеш от чуждите мечти
и инстинкта към жертвата те отвежда. ...
Вампир си ти,
но не пиеш кръв, а надежда.
Пиеш от чуждите мечти
и инстинкта към жертвата те отвежда. ...
1127
3
Неизмеримо
Докато вървеше по улиците, хората я гледаха странно, защото валеше като из ведро, а пък тя не беше разперила чедъра да я пази, а го държеше в ръка. Сега градът, приветлив и слънчев през деня, и се струваше черен, плашещ и депресиращ в тази тъмна нощ. Всички млади хора и тинейджъри вече бя ...
Докато вървеше по улиците, хората я гледаха странно, защото валеше като из ведро, а пък тя не беше разперила чедъра да я пази, а го държеше в ръка. Сега градът, приветлив и слънчев през деня, и се струваше черен, плашещ и депресиращ в тази тъмна нощ. Всички млади хора и тинейджъри вече бя ...
935
2
Така е по- добре
Дотук просто спри,
усмихни се и си върви.
Може да боли и да падат кървави сълзи,
но така е по-добре, помни. ...
Дотук просто спри,
усмихни се и си върви.
Може да боли и да падат кървави сълзи,
но така е по-добре, помни. ...
781
3
По лицето й пада сълза,
истинска, пареща, зла,
изгаря бузите крехки,
тече по устните нежни.
Фалшива усмивка на нея виси, ...
истинска, пареща, зла,
изгаря бузите крехки,
тече по устните нежни.
Фалшива усмивка на нея виси, ...
892
1
Две сплетени ръце,
две усмихнати лица,
две забравени сълзи,
две простени лъжи.
Две влюбени сърца, ...
две усмихнати лица,
две забравени сълзи,
две простени лъжи.
Две влюбени сърца, ...
510
2
Ах, как те обичам!
Чак сърцето ми гори.
При всеки проблем към тебе тичам
И сприра да боли!
Ах, как мразя да те няма ...
Чак сърцето ми гори.
При всеки проблем към тебе тичам
И сприра да боли!
Ах, как мразя да те няма ...
674
Лежа сама в леглото
И мечтая за теб.
Мисля си колко много
Ти направи за мен.
В мрака заспивам ...
И мечтая за теб.
Мисля си колко много
Ти направи за мен.
В мрака заспивам ...
571
Липсваш ми!
Кажи какво да правя?
И носталгия чуствам
В моето сърце.
Не мога с тебе да се видя, ...
Кажи какво да правя?
И носталгия чуствам
В моето сърце.
Не мога с тебе да се видя, ...
839
Сърцето ми е скитник,
Свил се в студа от мъка.
То си търси спътник
След цялата тази разлъка.
Сърцето ми е пълно с болка - ...
Свил се в студа от мъка.
То си търси спътник
След цялата тази разлъка.
Сърцето ми е пълно с болка - ...
639
Аз бягах и бягях, и бягах надалече,
Ала уморих се да бягам вече.
Аз плаках и плаках и плаках на воля,
Ала да плача вече не мога.
Аз мислех и мислех, и мислех отново, ...
Ала уморих се да бягам вече.
Аз плаках и плаках и плаках на воля,
Ала да плача вече не мога.
Аз мислех и мислех, и мислех отново, ...
630
Гори огъня, догорява
От останала тэжна жарава.
И останал е въглен изгарящ.
И изчезналата болка боли.
И спомените догарят. ...
От останала тэжна жарава.
И останал е въглен изгарящ.
И изчезналата болка боли.
И спомените догарят. ...
561
И имаш очи да ме гледаш!
Не чустваш ли срам!
Като двегодишен се държиш,
Сякаш нямаш мозък - грам.
И можеш да се смееш, ...
Не чустваш ли срам!
Като двегодишен се държиш,
Сякаш нямаш мозък - грам.
И можеш да се смееш, ...
609
Можем ли да бъдем същите:
Свободни в простора,
Летящи с изгорени криле,
Тласкани от вятъра!?
Можем ли да бъдем същите: ...
Свободни в простора,
Летящи с изгорени криле,
Тласкани от вятъра!?
Можем ли да бъдем същите: ...
652
Обичам те!
Какво друго да кажа?
Обичам те!
Как да ти го докажа?
Липсваш ми! ...
Какво друго да кажа?
Обичам те!
Как да ти го докажа?
Липсваш ми! ...
1158
1
5
Нямам вече сили.
Прости ми, мили!
Пак лицето изгарят
нежните сълзи.
Пак в мене се повтарят ...
Прости ми, мили!
Пак лицето изгарят
нежните сълзи.
Пак в мене се повтарят ...
575
Защо не мога аз да те забравя?
Защо не мога спомените да оставя?
Защо още имам сили
да обичам тебе, мили?
Защо самотно е морето? ...
Защо не мога спомените да оставя?
Защо още имам сили
да обичам тебе, мили?
Защо самотно е морето? ...
561
1
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
