Oct 21, 2008, 9:17 PM

Не помня 

  Prose » Others
1315 0 3
1 min reading
Не помня
Странно ми е. Защото те няма. Не помня кога те обожествих, но помня, че ми харесваше да вярвам в теб. Вместо свещ, палех надежда. Молех се за още един ден с теб. Мислех, че изблиците ти на ревност и гняв, са благословия, щом още ме обичаш! Направих ти храм с тухли от любов и мазилка от надежда. Беше висок и с големи прозорци. Знакът ти беше сърце. Дори изрисувах икони с твоя лик.
Не помня кога ме изгори на кладата, но помня, че не болеше. Дори се зарадвах, че мъченията са свършили. Върза ме за дървения кол на болката и ме поля обилно с бензин от лъжи. После запали клечка изневяра. Мисля, че ти харесваше да гледаш как голата ми плът пламва. Миризмата на изгоряла радост напълни въздуха.
Не помня кога се преместих в пустата ти земя. Засях надежда, а поникна болка. Въздухът беше пропит с нещо и аз си помислих, че е любов. Оказа се самовлюбеност. Всеки ден валеше. Порои страх и неувереност се изливаха върху незащитената земя и убиваха цветето на щастието. И се задуших с егото ти.
Н ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емануела Кацарова All rights reserved.

Random works
: ??:??