goredoly
407 results
СЛЕД ДВЕ ХИЛЯДИ ГОДИНИ
в пещерите на днешните подлези
изследователи
ще разчитат и сглобяват
графитите ...
  376 
БАНАЛНА ИСТОРИЯ
Миглена Цветкова
Тя никога не спря да го очаква.
Погледът ѝ, тъмен и дълбок
като изсъхнал кладенец, ...
  396 
ще тръгнат някой ден
срещу посоката
на хорските одумки
против намеренията
на родовата памет ...
  407 
Бях ти кръгче.
Ти бе точка в средата ми.
Аз със валсови пръсти
окръжавах оста ти.
Диви ягоди зрееха нощем ...
  753 
Скъсвам пъпната връв на презрялото вчера.
Стига вече каскадни любови.
Стига албуми със завехнали снимки.
Стига стихове между страниците на книги,
в които все се надявам, че ме има… ...
  422 
Някои неща…
за тях не се говори,
не се пише, не се спори.
Могат само да са измълчани.
Събери белотата си! ...
  344 
След тебе мирише на зима.
По ноздрите на застиналата памет
полепват стоманени стружки –
снежинките.
Изплитат бели дантелени мрежи ...
  502  10 
Преодолява се лесно
по детски. С вълшебство.
С единайсет километра в секунда –
скоростта на гласа ти.
Зелена слушалка. ...
  560 
Ще си тръгне накрая лятото,
когато наедрелите праскови
са така непоносимо тежки...
Когато са пълни с букети от мед
презрелите слънчеви кошери, ...
  440 
Понякога жените
ти вътрят къщата
и ти въртят икономиката.
Също ти въртят номера.
Или ти завъртат главата ...
  496 
Моят свят днес е глух.
Пия чай от звъника.
Нито глас, нито слух,
че живот в мене блика.
Днес съм тиха вода - ...
  2275  15 
Зреят нощни липи.
А по нас се роят
междуметни искрици.
Заговарям несвързани
странни езици. ...
  427 
Съзидава началото –
бъдното,
новото.
Все напред
устремени ...
  430 
Този свят е порутена къща
със продупчен отдавна таван,
а през него по капка се връща
всеки миг невъзможно живян.
Този свят е пробито корито, ...
  823  17 
Сива сянка потули деня.
Беше в твоите пръсти
тази тъничка пръчица
с бенгалски искрици.
Затова ти се моля ...
  418 
Не разпитвай коя и каква съм,
как го гледам, какво му шептя...
Аз не влизам в шаблонни понятия
като " майка", "любима", " жена"...
Не го питай дали съм послушна, ...
  508  16 
Пепеляшка е с трън във пантофката.
Спи върху грахче Царкинята.
А земята се моли за дъжд.
И... му е тегаво в рая на Господ.
Но се спусна по оста на Земята ...
  498 
Бели думи в бели одежди
носи вятърът редом с дъжда.
Адресатът е с име Инкогнито,
а адресът - "Неясни надежди".
Само аз ли не чакам писма... ...
  431 
Пет без десет.
Още диша на рамото ти
онзи сън, в който
се движиш
като отнесен. ...
  450 
Има хора, които
обичат живота
широк и просторен.
Хора, обърнали
поглед нагоре. ...
  615 
С тънки токчета
или пък боса
минава през Главната
жена луннокоса...
Нова токова тема. ...
  418 
Той е винаги тук
и неравно клокочи,
спи под седем върби
и се сбира в поточе.
И го няма науж. ...
  447 
Моите девет орисници
са ме кръстили Вятър.
Все съм в черните списъци,
че ти разбърквам платната.
Младенци не съм раждала. ...
  398 
Да можех да бъда от слънце венец,
ореол щях да бъда над тебе.
Но аз съм иглица, с тънък конец
правя възли и бодове дребни.
Да бях от небето спуснат фитил ...
  404 
Само крачка назад.
Гръб в гръб е посоката.
Две-три фрази учтиви.
По ръцете ни - хлад.
Рязко секва на моя порив ...
  422 
Така се случи февруари
сред ледените дни заклещен,
а в мене жълти минзухари
горят по-ярко и от свещи.
И клепки да повдигна мога, ...
  364 
Взрях се в нищото.
Обещах да не плача.
Изведнъж се разсече на две
целостта ми.
Има болка красива ...
  361 
Дали за нея пак ще се запиташ:
къде я пазят в лодчица от мида,
дали е някъде дълбоко скрита
и се таи във нещо тук невидимо?
Дали потрепва в блясък от огниво ...
  480 
Този дъжд не дойде ненадейно.
Този дъжд е отдавна очакван.
Днес умишлено слънце не грейна
и се спуска морето по капките.
И брега ще превземат вълните, ...
  397 
Вече не пиша с мокри пръсти.
Преваля отдавна.
Сега правя лястовици
от бяла хартия.
Или сърца. Като гирлянди. ...
  410 
Тук Темида отглежда децата си.
Тук влияят физични закони.
Този храм днес подпира Земята
върху осем изящни колони.
Младостта тук - умишлено трайна, ...
  502 
Отглеждах я от тъничка лоза,
увиваше се тихичко по мойте пръсти.
Зарязвах я. Тя пускаше сълза.
И тялото и сочно се изпъстри.
Протегнала гръбнак като дъга ...
  453 
Те потеглят по своя си път
и се срещат в съседната пряка.
Не вървят. Не вървят, а летят!
Стигат някъде, връщат се, чакат...
Те се носят по полъха тих ...
  338 
Беше приказна мрежа със примка и бе
толкоз сребърно-жадна за мене.
Колко трепетно, влюбено тя ме зове!
Няма нужда от много ловене.
И ме вика насън, и така да блестят ...
  479 
Не по навик умивам още в тъмно очите си
и се плисвам с дъжда по тротоарите сини.
Аз съм зряла и сочна, до смърт разточителна,
огледалните улици правят път, за да мина.
Не от алчност събирам златисти монети ...
  398 
Прекосявана... покосявана, косена,
с най-трънливия плет
оградена -
предизвиква ме:
през глава да се втурна ...
  481 
Обичам го сутрин на гладно и чисто.
Силно и черно. Съвсем натурално.
Горещо и плътно, до болка горчиво.
Без претенции.
В леглото. Домашно и дълго. ...
  674 
Те примамват на бавен каданс -
меки облаци в моя прозорец.
И се движат със унес във танц,
тъй подобни на белите хора.
Преминават един подир друг ...
  428 
Този свят помежду ни
е изпълнен със думи.
По тях си приличаме
и с тях се привличаме.
И ги слушаме трепетно ...
  467 
Днес няма да напиша нежен стих
за обичта си. Нито против нея.
Гласът ми се стопи. И много тих
е днешният ми порив да се смея.
Днес няма да напиша даже ред. ...
  375 
Random works
: ??:??