След суетата на деня настава вечер
и аз оставам пак сама.
Градът запали вече свойте светлини,
а от тях цялото ми същество крещи:
"Къде си ти, къде си ти?"
Защо, защо вечерите са като преди,
защо са тези светлини?
Не виждате ли... той не е до мен?
Защо и онзи скитник пак е там
и той е същият, като преди,
протягащ пак ръка за хляб и топлина.
Нощта в града е като всяка друга, ...