Johney
24 резултата
Животът дълъг е, като пръстена дървесен.
Ето, идва поредната ни есен.
Свободата е във кръговете впримчена.
Листата капят и отново ще цъфтят.
Напролет… ...
  634 
***
Поглеждам нагоре към звездите
и чувам музика на флейта.
Няма аз да спра,
защото паякът плете мрежата си.
А истините блестят в тъмния безкрай ...
  571 
Мракът ни обзе
и сцената е тъмна.
Студ...
Тишината ни обгърна.
Блясък от прожектор... ...
  626 
Животът е като пътешествие с трамвай.
Той върви напред по релсите и спира само и единствено на неговите спирки. Ти гледаш през прозореца и виждаш различни места, на които искаш да слезнеш, но не можеш, защото там няма спирка. Подминаваш най-красивите картини и не можеш да им отделиш необходимото вни ...
  1253 
***
Облакът надвесва се отново
и започва леко да ръми.
Истините лъсват пак, прозрачни,
а животът гледа отстрани.
Всички се опитват да избягат ...
  564 
Какво виждам?
Какво чувам?
Какво чувствам?
Нищо... Празнота...
Съзнанието... ...
  622 
И докато ти не отговориш,
аз пред тебе ням съм.
С очите си говоря само
и казвам хиляди неща за миг.
Но никой тук не ме разбира. ...
  820 
Син на Слънцето и Луната,
аз се лутам в мъглата.
Имам всичко и нищо,
имам душа...
Може би и любов, ...
  639 
Кога съм имал, за да имам?
Кога съм знаел, за да знам?
Кога съм могъл, за да мога?
Кога съм искал, за да искам?
Кога съм обичал, за да обичам? ...
  612 
Аз съм син на Безкрайността,
а ти дъщеря на Безкрая.
Ние сме почти еднакви,
но толкова различни.
Аз съм син на Земята, ...
  786 
Разходка из Ефира
Всеки обича да се разхожда. Някой обича в парка, друг на площада, по улицата, но дали някой знае, че може да се разхождаш дори седнал на дивана вкъщи? Ами разбира се, че може и дори е много лесно. Слушайте сега: Сядате удобно и се отпускате, но така се отпускате, че да не усещате т ...
  833 
Тази страст, бушуваща във мен,
с думи аз не мога да опиша
и всеки следващ реквием
заключвам във една въздишка.
Въздишка за теб... ...
  742 
ЗА НАЙ-КРАСИВАТА
Очите ти зелено-жълти в мен се взират.
С ръцете нежни ме обвиваш...
Не мога да избегна твойта схватка силна,
а ти мълчиш и гледаш все така. ...
  707 
Светлина и гръм,
и после всичко млъква.
Душата си аз виждам,
отгоре, отстрани.
Във езерото дълбоко ...
  1012 
Магическите хора
в магичен танц летят.
В магичната природа
сред магичен кът.
Песен май се чува, ...
  768 
Вървя напред разсеян, весел,
но може би и влюбен,
а хората минават покрай мен
и всеки има своите неволи,
с които се тревожи всеки ден. ...
  1006 
Красота
Има те във залеза червено-топъл,
как душата галиш само!
Има те във вековното дърво,
как сърцето разтуптяваш! ...
  683 
Нощ
Нощ е.
Пълнолуние, Луната зад облаците се подава.
Със студените си лъчи всичко наоколо огрява.
Нощ е. ...
  1695 
На площада в нашия град имаше едно дърво. То просто си стоеше там и наблюдаваше хората. Наблюдаваше ги, но те не го забелязваха. Минаваха всеки ден покрай него и никой не му обръщаше абсолютно никакво внимание. И така стоеше си дървото, а хората го заобикаляха и не му обръщаха внимание. Но ето, че е ...
  923 
Локвата стои си там
до левия тротоар,
а аз си ходя сам
и срещу мене ФАР.
Кара с бясна скорост ...
  854 
Това е посветена на моя идол и любим философ
Диоген Синопски
Живял е той нявга,
жив е и днес.
С фенера си търси ...
  1129 
За това ме вдъхнови "Приказка за стълбата"
Навсякъде виждам хора,
които от високо ме гледат.
Качил ги е някой там горе
и сега не могат да слезнат. ...
  1072 
Всеки ден, когато обикалям,
човешка простотия наблюдавам.
Боклуци по земята се търкалят,
а пък хората сами със себе си си разговарят.
Банда циганчета бият ...
  923  10 
Защо не може аз да стана
сутрин от сладкия си сън,
без баба ми да ми опява
за статията на някой Пън.
Пенсиите били са малки ...
  2710 
Предложения
: ??:??