jollyroger
1,543 results
Океани, лунни но́щи –
преживяни там и о́ще...
О, безкрайни и безсънни
лунни но́щи от избраните,
във които и не стъ́мва ...
  395 
Внезапен спомен
на Е...
Внезапно чувство ли сподáвено
за миг в душата оживя?...
Илѝ пък нещо не забрáвено ...
  270 
В годините изгубена Любов...
Възкръсват бавно в морна памет
случайно срещнати жени...
Николай Лилиев
Когато дъжд от спомени заръ́си, ...
  277 
Притча...
Във една страна далечна,
може би накрай света –
някога си, в друга вечност,
расла царска дъщеря... ...
  380 
Пясъчен часовник...
Късна вечер ли те сва́ри
във Великата пустиня –
Вечността ще се стовари
върху теб като лавина... ...
  263 
Вълшебството...
(внезапен каприиз)
на Е...
Бил съм приказен вълшебник –
казват – то си е така́: ...
  246 
Догмата...
на Силвана
Толкова малко сме били заедно,
а пък толкова дълго разделени,
че се питам: може ли да е праведно – ...
  236 
Есенна импресия...
И в тази утрин е мъглата рано
затиснала горите и полята –
реколтата отдавна е обрана
и дреме във очакване земята... ...
  318 
След Бурята...
На запад Слънцето пропада
подгонено от ветрове –
кълбят се облачни грамади
в тревожно-сиви цветове... ...
  332 
Пред буря...4
С атавистичното усещане за буря
тревожно вятърът сгъстява тишината,
а синкав здрач към въздуха притуря:
изящната прозрачност на нещата, ...
  314 
Пътят на устните...
Нощта е тихото пристанище където
приста́ва разлюляната ми плът
и търся след Безкрая на морето
на любовта загадъчната гръд... ...
  336 
Оптимистична равносметка
„Загледан“ в Миналото вечер,
замислен в тихия прибой –
разбираш „грешни ми човече“,
че всеки избор беше твой!... ...
  280 
В нощта на спомените...
Много време ме измъчва
спомен ярък и с фине́с –
за една моряшка кръчма
и за бряг далечен днес... ...
  267 
Моряците...
...петнайсет души във ковчега на мъртвеца,
йо – хо – хо и бутилка ром...
... и седем дни бушува урагана,
и в осмият – утихна в утринта... ...
  261 
Моряци...
Държи ни будни тръпката позната,
лениво плискат нощните вълни...
Далечен порт... Събрани на кърмата –
надлъгваме се и не ни се спи... ...
  398 
Мечти...
Застанал пред Безкрая и Морето
сега се връщам в мислите назад,
че цял живот мечтае в мен „момчето”
да бъда смел във битките пират... ...
  246 
Тост за Есента...
Дори едничко облаче в небето
да бе довеял вятърът нощес,
но Слънцето изгрява над полето
със щедри обещания и днес... ...
  283 
Лирични капризи...
1.
Аз тръгвам от предчувствията во́ден
към огънят на твоята Стихия,
студено е в Живота, който водя ...
  309 
Не мога, Облаче ле бяло!...*
Я кажи ми облаче бяло
от де́ идеш, де́ си ми летяло...
* * * * * * * * *
наближава в село да се върна, ...
  264 
В темелите на Самотата...
Вятър северен въздъхва –
птица изкрещя́ в нощта...
Търси там предречен влъхва –
о́ще своята звезда... ...
  323 
Кръстовден...*
Лятото!... Лятото!... Тръгна си Лятото...
Плъзнаха сиви мъгли над Земята,
траурни птици във грачещо ято
вият се в утрото с Южният вятър... ...
  323 
Жалба по младост...2
Дори́ добре да си живееш
на родния си дом в уюта,
пак идва ден да закопнееш –
на Вятърът да си с маршрута... ...
  265 
Вместо завещание...
И дрехите ни „секънд хенд“ –
употребявани жените ни,
животът е без „хепи енд“...
О, „пресвещени“ старините ни!... ...
  311 
Фаропазачката...
(моряшки легенди)
(поема)
На стръмна скала от години незнайни
моряците помнят искрящият чар, ...
  349 
Среща...
Каква бе тая Гравитация, която
ни грабна в оня звезден кръстопът
и с мощ на гравитационен вятър –
завихри и желания и плът!... ...
  282 
Моряци
на всички моряци, с които плавах
(Вечер в Странота на спомените)
Влече ни Синият безкрай,
където Вечността играй, ...
  316 
Вечер в Страната на спомените...
Във Времето на Пролетния вятър
на младостта ти в дръзкия сезон –
„на попрището жизнено в средата“*
се спусках аз по стръмния наклон... ...
  329 
Несретник...
Порив на вятър...
Чайка изписква...
Удря вълната
в бурята близка... ...
  312 
„Сиромашко“ лято...
Есента разпръсна
по горите злато,
моя обич късна –
„сиромашко“ лято... ...
  316 
Есенното настроение...
Есенното Настроение
може о́ще да ни радва,
но внезапно, от движение –
във душите се прокрадва... ...
  345 
Есента...
Тя, Есента, си идва без да пита
със пориви на ветрове внезапни,
душите ни с емоции оплита –
тъй често от Страстта неадекватни... ...
  304 
Носталгия...
Тъмните си образи оглеждат
облаци във сребърна вода,
а над тях в сподавена надежда
гледа плахо пълната Луна... ...
  272 
Иде буря...
Днес Слънцето на дъжд припи́ча –
не е валяло дни наред...
И вятърът е спрял... Наднича
зад облаци в разбъркан ред... ...
  295 
Любима приказка от детството...
(вариант за пораснали)
Във полунощ побягна Пепеляшка,
(тъй лесно със богатството се свиква!)
огледа се – пак в роклята бедняшка, ...
  296 
В есенната вечер...
Топла вечер...
Ранна Есен...
Ритуална тишина...
Сам вървя... ...
  306 
Есенно настроение...2
Земята е застлана с листопада,
тревожни птици някъде крещят,
а ветрове студени от засада -
нахлуват и с листата се въртят... ...
  403 
Постлюбов...
Ти събери́ каквото е останало,
класирай го по начин нов
и някога (в нощи́те безлюбовните)
ела да си играем на Любов!... ...
  275 
Атлас
Като Атлас умората помъкнал –
огромна като цялата Земя –
вървя самичък тъжен и замръкнал
едва провлачващ восъчни крака... ...
  301 
Споменът на Пустинята
В Пустинята внезапно буря сви
и дъжд пороен се изля,
и буйни хукнаха реки,
където текла бе вода... ...
  354 
Триптих
1.Съвременност
Като застаряваща красавица
станал е Светът ни злобен...
Сякаш нашата Цивилизация – ...
  283 
Random works
: ??:??