ЛЕЦ
111 results
В дима на зимни къщи скитах
и сам на улицата бях.
Щом свих зад ъгъла видях
луната от дъжда измита.
Тя бе успяла да пробие ...
  821 
На следващия ден, 17 април 2020 г, (струваше ми се, че е минала цяла седмица), бях пред полицейското управление на града. Пететажната сграда, строена през социализма в характерния минималистичен стил, бе облицована с плочи от естествен камък. Пред нея -- редица дървета, предимно чинари. Денят бе слъ ...
  476 
Вървя ли край притъмналите къщи,
край голите тополи във нощта,
протягам към звездите като пръсти
и поглед, и надежда, и съдба.
Те греят сред незнайните простори ...
  549 
"И аз предчувствах те наоколо,
както предчувствах пролетта.
По ударите на сърцето си
отмервах твойто приближаване."
Из "И все не мога да повярвам" ...
  556 
Защо ли мъча се да впримча
със думите реалността;
защо ли ми е тази рима,
щом друг представя тя света
на теб, читателю коварен? ...
  333 
Една жена продава цветовете си
на зимен булевард,
една жена допряла коленете си,
загърната със шал.
Купуваха ги влюбени момичета ...
  373 
Доктор- патологът пристигна с един санитар директно от Окръжна болница с линейка. Беше облечен делнично и само силиконовите ръкавици подсказваха, че има по-особена задача. Вървеше клатушкайки се, с невъзмутимо изражение -- пълен възнисък човек на около 65 години. Зад него санитарят се бе попригърбил ...
  424 
Когато вечер ти излизаш
и няма никой у дома,
когато слагаш бяла риза
и литваш в бездната- тъма,
недей забравя светлината, ...
  352 
Два дена преди Новата година
по улица със влажни дървеса;
едно момиче тихо ме отмина
и вятър дръпна нейната коса.
Две нощи преди Новата година – ...
  741 
Я не могу любовь определить,
Но ето страсть сильнейшая!
М. Ю. Лермонтов
От прозореца си виждам този връх. Възвисява се горд над планинския гребен. Над него – небеса, перести облаци, подчертаващи тюркоазено синьото на простора. Мисля си – това е гледка от една дива, необятна планета. Заснежените скло ...
  903 
Докато слизах по стълбите, ме обзе слаба надежда, че баща ми може да е в някой от другите два апартамента, които години наред даваше под наем, докато ставаше да се живее в тях. Що се отнася до споменатата по-рано вила на село, тя
бе продадена още преди две години на един каракачанин, който я превърн ...
  756 
Това се случи през 2020 година. Беше пролетно време – средата на април. В този ден бях на работа в Нова Загора, когато иззвъня телефонът и чух предвзетия глас на сестра ми:
— Батко, какво правиш? Сигурно си на работа... Ами, обади ми се съседката от бл. 20 и казва, че от една седмица не са виждали б ...
  548 
Посегнах да го взема,
но не за дълго време.
Нощта е само дълга.
Дали това е пролет
или е тайна нова. ...
  388 
Нощ е и луната
с облаците скита,
нощ е и гората
над пътека сплита
пипала студени. ...
  371 
От север идвате навярно,
понесени от снежен прах
и като пики -- силни карти --
накацвате по пуст клонак.
В полята властелини мрачни, ...
  377 
Във връзка с вчерашните съботни катастрофи със загинали и това, че нищо не се предприема, дори и от медиите,
искам да обърна вниманието ви към следното -- трябва сами да се спасяваме, сами да се предпазваме, сами да пазим и другите. Съществуват три основни фактора при шофиране, които трябва да съобр ...
  603 
Обичам вечерта смълчана
и тази призрачна мъгла,
небето като глинна кана –
там зад заводските стебла;
на крановете разговора ...
  223 
И все тъй мислиш и мечтаеш,
а дните готвят ти провал.
Познатата отдавна стая
е твоят океански сал.
В среднощ обесеното време ...
  342 
В нощ, когато с тъмни храсти
вятърът си шепне,
в нощ на сънища и страсти
мисля си за тебе.
Като тъмен призрак скитам ...
  332 
Разгърнатата книга на живота
поемам и разсеяно чета,
останала след толкоз сини нощи --
забравена, изтупвам от прахта.
Разказва ми за миналите случки, ...
  263 
Венера с облачно ветрило
повя над здрачните поля;
потъна земното светило
в нощта до новата зора.
Шептяха в тишина дървета ...
  278 
На зимната нощ във ръката
отпуснал съм мислите свои.
Далече в сребро планината
е майка на тези усои.
По пътя пред мен лъкатушат ...
  301 
Без тебе в моя свят не съществуват
ни радост, ни надежда, ни мечти...
Нанякъде сърцето ми пътува,
нанякъде, където си и ти.
Във мрака на душата си студувам ...
  239 
Баирче с храсталаци голи
заплита горски ветрове,
дошли от планината горе,
от каменните върхове.
По улици те тичат боси ...
  328 
Като сиви нощни птици
облаци крила размятат,
сенки призрачни повличат
и връхлитат на луната.
А луната им прощава. ...
  290 
Прилепи летят
между кедър и кипарис
и щурци звучат.
Хлад се спуска
и внезапно потъмняла ...
  342 
Сред толкова звезди красиви
аз търся своята звезда.
Тръба далечна нейде свири,
шуми зад мен неспящ града.
Но в миг след уличките криви -- ...
  285 
Погледна ли зелените баири
аз връщам се в годините назад.
Вървя пак под небесните пастири.
Пътеките познават своя брат.
Събуждам ли се нощем аз разбирам, ...
  537 
Нощта светулките небесни пуска
и тича с черна мантия пред мен
и вятърът през мрежестата блузка
минава с допир влажен и студен.
юли 1989 г. ...
  279 
По улиците зимни нощем
прозорци взират се в студа,
а на звездите бели кошът
изсипва се върху града.
Дървета клони устремяват ...
  584 
Настъпи нощ и пак луната
изсипа своите звезди.
А нейде светлина позната
спокойно над простора бди.
Отдавнашната ми позната -- ...
  356 
Една антена под звездите
е стълбицата ми към тях;
лозите като лабиринти
са вплели своите стебла.
Аз тръгвам без да зная нищо ...
  864 
Като млечен сън зората
бухва леко над гората
и звезди лови.
Слоеве въздушни гони
после -- сякаш са питони ...
  363 
Във здрача уморен откривам
отново старото вълшебство.
Увисва над антени криви
и лампите запалва лесно.
И в хладни локви се оглежда ...
  238 
Минава бавно есента,
от лятото догаря –
без радост като песента,
латерна що повтаря.
В прозореца една луна ...
  356 
Най-голямата илюзия в света е любовта!
Стихове, поеми, оди,
периоди...
Ходене по мъките,
обличане на безвремието в думи, ...
  382 
Излизам пак от мойта стая
и скитам вечер из града,
над който облаците ваят
на призрак силует в студа.
Аз търся къща, но не зная ...
  370 
В памет на човека А. Петров
Вървях и все вървях нагоре,
а боровете правеха ми път.
Годините на трудности преборил,
изкачвах се по гърбавия рът. ...
  780 
"Във гората враг стаен..."
Н. Вапцаров
Във гората, сред зеленината --
изстрел!
Той сега е покосен -- ...
  284 
Стрехи от мрака натежали,
самотна кука във зида,
стена -- картина на дъжда,
кепенци сухи с песни вяли,
прозорци с погледи предишни, ...
  243 
Random works
: ??:??