mariankrystev
970 results
Не ставайте, другари-господа!
Допийте чашите с червената отрова!
Отдайте се на пости след това –
за изборите тъй ще сте готови!
Дояжте всенародната любов, ...
  686 
До Стара планина е моят корен
и тук е моят дом недомечтан!
Заспивам... през прозореца отворен
ме милва сякаш майчината длан!
Но този сън отдавна досънуван е!... ...
  688 
Две съдби – и земни, и космически –
плюс и минус – с тебе се привличаме:
и метафизични, и физически
същности, които се обичат!
С теб делим на земетръса силата, ...
  508 
Повярвах си, че съм поет
и станах рано – в шест без пет,
изпих кафето си, закусих,
но... музата ми се намуси –
останала без сандвич, да, ...
  800 
Бистри извори вливат живот
на бездънното езеро.
Планините грижовно над него
издигат чела.
А сред пурпур и бисери ...
  538 
Опитахме да променим живота си:
и буйни бяхме – бяхме и смирени!
А той погълна дните ни с охота,
засити се, остави ни безвремие!
Частици сме от мировия пъзел, ...
  533 
– Отдавна вестничето стана популярно –
читатели следят го регулярно!
Аз собственик и главен съм редактор:
с две думи – най-значим за тебе фактор!
Та, за да имаш свои публикации, ...
  524 
Като в сън редуват се ден след ден сезоните –
шумен, разноцветен, земен маскарад:
в делници и празници тихо пред иконите
думите молитвени устните шептят!
Щом кълни без вярата страх и в суеверие ...
  530 
Оптимист съм: дълго ще живея –
много дни след "края на света"!
Питал съм се как ще оцелея.
Днес не се тревожа за това.
От смъртта сега не се страхувам. ...
  618 
Думите политат в нищото.
После в рими се завръщат.
Търсят своя дом насъщен,
а намират... пепелище!
Догорели бели спомени ...
  653 
На щастие ще се наситим ли,
вода щом пихме от дъжда –
любов на глътки щом отпихме,
неутолима, но добра!
Дали в страстта си безпощадна ...
  627 
Разтопява се юнският залез
в тишината.
Над морския бряг
бърза сянка и крясък на гларус
се събират в око на маяк. ...
  589 
- А бе, я си...! - виква тате,
че от рефера му писва.
- Що резерва е Бербатов, а?! -
"старецът" от яд се вкисва.
- Явен гол изпусна Руни! ...
  579 
Сапунено мехурче – житейската ни логика
спуква се, когато най-малко сме очаквали:
животът ни превратен е, неспирна тавтология,
зацикля на моменти или пък гони вятъра.
И само мисълта е вечният двигател, ...
  495 
Работил в цех ковашко-пресов.
Отливки чукал всеки ден.
Но ето – вест една донесъл му
не щъркел, а един кретен:
–От утре ти си безработен, ...
  508 
На село дядо ми петел
бил купил. Кръстил го Емтел,
че кукуригал час по час,
приветствал всички с пълен глас
и скачал с "есемеси" кратки ...
  800 
Вярвахме, че можем дните да предричаме,
ала те отлитат без да ги броим!
Колко ли е трябвало, за да се обичаме:
мислехме - импулсът всичко ще реши!
Чувството е, дето свърза ни завинаги! ...
  511 
Не зачевай по изгрев луна -
много нощи луна ще отглеждаш,
за да бъдеш в живота сама
и сама да си път и надежда!
Слънчев лъч е добрата съдба, ...
  560 
Отдавна го познаваха в квартала -
побъркан, див... с две думи - много луд!
Кръстосваше навред: да вдига врява,
да се заяжда - все с това прочут!
Досаден бе за всичките смехът му; ...
  598 
С мисия от онзи свят
върнал се е хан Кубрат:
бърза пенсия да вземе
за прослуженото време!
Пред отдела на опашка ...
  717  12 
Бълхица малка се затръшка:
– Ах, искам да съм листна въшка!
Загубих ловната си стръв!...
От алкохол в човешка кръв
препивам!... Всеки ден глава ...
  712 
Досадни са и този майски дъжд,
и хладината, от която тръпна!
Да може зимата да свърши изведнъж,
а пролетта– с лъчи да ме окъпва!
Могъл бих с обич светла да напиша ...
  463 
Глуха уличка. Къщичка в бяло.
Дъжд вали. Пак студено е вън.
О стъклото носленце опряло,
през прозореца гледа навън
малко, бяло момиченце – цяло ...
  459 
Непредсказуем животът е -
както преди.
Но усещам,
в душата му нещо се къса!
- настръхнал от ревност е... ...
  562 
Приятелю, повярвай ми –
животът
е много по-добър от този ден!
Съдбата
с нас играе си на тото... ...
  668 
Обичам рибарската врява
и шумния пир през нощта!
Приятел тук всеки ти става,
щом чаша държиш във ръка!
И мъжкият смях до премала ...
  690 
Всеки подвиг започва с изкачването на един връх. И колкото по-стръмен и буреносен е върхът, колкото по-трудно, тежко и опасно е изкачването, толкова по-величествен, по-саможертвен и по-хуманен е подвигът на отделната личност в името на нацията, в името на човечеството като цяло!
Защото всеки подвиг ...
  2726 
Думите за обич вече недостигат
с теб да поговорим - любовта горчи:
тръгна си с усмивка, нямаше интрига,
но сега безизразно гледаш и мълчиш!
Чувство прозаично с нас се пошегува... ...
  525 
Животът бил е прост на този свят,
докато още нямало светии,
а днес тежи ни примерът познат
на богове, архангели, месии!
Не богохулствам! – Бавно се руши ...
  575 
Восъчно прозрачни са душите ни –
лесно
нараними
и безплътни,
но в страстта, докосвайки се, литват – ...
  609 
"Човекът и добре да живее, умира и друг се ражда..."
Из Търновски надпис на хан Омуртаг
Сърцето ми, завързано за времето,
тупти!... Но някой ден ще спре!
И, без да иска нищичко да вземе ...
  698 
Този облак –
толкова самотен –
някъде незнайно отлетя!
Тъй е в мислите ни...
Тъй е и в живота – ...
  832 
Казват, че античният поет Омир е умрял на остров Иос, изпаднал в затруднение, понеже не разрешил гатанка, зададена му от децата на тамошните рибари. Ето каква била тя:
"Липсва ни именно взетото, с нас е, което не взехме."
Такава е древната легенда, но поставеният въпрос е и философски, и литературно ...
  3296 
Сълзите ти, превърнати в снежинки,
топят се върху топлата ми длан!
Със скреж четирилистни детелини
рисува март, от зимен студ скован!
Не мръзне само времето – не спира, ...
  847  13 
Връщам се отново към словата на Николай Петев, автор на предговора към цикъла стихотворения "Жив съм" на поета Веселин Ханчев: "Ханчев ни заклева, че боли, когато си спрял, когато си повален, когато по загубени пътища крещиш. Изцяло в настоящето, в неговите трудни, но съзидателни мигновения, изцяло ...
  1752 
С бай Йосиф Петров за пръв път се срещнах през 1990 година, когато живеех все още в Момчилград и работех като директор на местната гимназия.
Гостувахме в дома на мой колега и там за наша всеобща радост бе и поетът Йосиф Петров, който бе пристигнал в родопския град по покана на организаторите от отде ...
  2951 
Ще кажете, било е отдавна. А сякаш се случи вчера.
Толкова силно впечатление ми направи човекът, който за пръв и последен път гостуваше в дома ми. На 8 ноември 1994 година ми се обади литературният критик Марин Кадиев – председател на нашия писателски съюз, и ми съобщи, че пристигат с поета Павел Ма ...
  2102 
Веществени сме...
свръхматериални!
Какво остава вече за духа?!
Честта продава се!
Да, има нещо кално ...
  1101  10 
Пролет - светлина и вяра
в моя земен ден,
извор, бликнал пред олтара -
бистър, озарен
от лъчите на доброто, ...
  626 
Изрекох тиха изповед пред корена,
от който беше вярата поникнала,
в сърцето си положих я – реликва...
отключен стон от раклата на спомена!
От лудостта на мъдрия отпих! ...
  499 
Random works
: ??:??