mariankrystev
974 results
Оглеждам се на София в очите –
замислени, обърнати към мен!...
Тя сякаш иска нещо да ме пита,
но бързо свежда поглед уморен!
И в погледа ù стапят се звездите! ...
  858  12 
"Шамарът на Бойко" –
нашенски коктейл –
поръчва си, който
"носи" и е смел!
Познавачи казват, ...
  727 
В морето на живота няма затишие,
щом плаваш на кораб от четиристишия!
Често морски бури с ярост те връхлитат,
но... брегът за тебе няма да попита!
Нейде, без посока, времето тече! ...
  646 
В юзеро-примитивния, архаичен свят
мислели, че тъй се прави политика:
с фес,
по долни гащи,
нагло, ...
  779 
Пак идат избори– без грешчици!
За всеки град, за всяко село
"урааа!" с партийните помешчици –
"градете наш'то велико дело!"
Навред гласувайте за кандидата наш – ...
  649 
Що кметове се изредиха
в един провинциален град,
живяха, ядоха и пиха
сред безработица и глад –
че този град е със култура, ...
  622 
Дива гора–
с дебнещи хищници,
в късните доби стаени!
Черна гора–
с мрачни измислици, ...
  625 
Топка от огнени рими,
върти се Земята-кълбо.
Небето рисувал е в синьо
невидим художник
с око, ...
  546 
Не всички земни граници преминали,
живеем още в свят на суета.
Душите ни със спомени отминали
вечерят, а закусват с празнота.
Затворени в прозрачната черупка ...
  732  10 
По столичните булеварди ври животът,
стопиран от тревожни светофари –
и в този ред на хаос, смях и вопъл,
най-обичното чувство нас ожари!
Сред столичния бързей необхватен, ...
  537 
Зад планината слънцето съблича
със огън напоена плащеница.
Задъхва се реката, бързо тича
към улея на стара воденица,
завърта колелото ѝ - скрибуца то, ...
  543 
Една недорисувана усмивка
се стапя върху загорялото лице!
Ех, лятото е отредено за почивка,
но свършва бързо...
Неусетно ме влече ...
  768 
С тази толкова истинска жажда
да живее и диша, човека
като светла искрица се ражда,
за да тръгне по своя пътека!
Че от болката майчина взел е ...
  779  12 
По ЕГН-то можеш да познаеш
годините с мерака на поет,
но по е трудничко да разгадаеш
дали пилот ще вдигне самолет!
Един детайл да липсва – пада сграда! ...
  760 
Сланината във фризера напомня
за януарски екшън, за селцето,
в което дълго още ще си спомнят
кога на Гоце клахме му прасето!
Юнаци се събрахме призори, ...
  669 
Бе бъдещето нямо, непрогледнало,
обгърнато в мъгла от сивкав прах!
На всички тук отдавна бе дотегнало!
Едно бе само чувството – на страх:
за племето, за майките ни плачещи, ...
  555 
Отдавна дебне скритото коварство –
наследникът на онзи жалък Юда,
предал Спасителя, а Праведното царство
обрекъл на поквара и заблуда!
За низостта платена е цената ...
  895  13 
Да имах силните криле на птица,
незнаеща ни студ, ни глад, ни жажда,
и дарбата – във цвете, във тревица
да виждам как животът в миг се ражда!
Да можех сред вселенските простори ...
  565 
Не "хахо"! Сричката една е – хах!
Усмихвам се на тази проста дума!
Отдавна знак за безобиден смях,
тя струва над шестнулевата сума!
Защото смях, дори и през сълзи, ...
  726  12 
Думите, с които се отричаш,
още галят с нежна мекота!
Закъснял ли бях, да ме обичаш?!
Кукувица беше любовта!
Срещнах те, а стъпвах по жарава! ...
  752  12 
В тъмното се вгледах, Боже,
но в мрака нищо не открих...
а светъл ангел, разтревожен,
видях, че литна с моя стих?!
Да, няма никаква измама: ...
  591 
Изгарях мостове. Остана
единствен мостът на съдбата!
По него ден и нощ душата ми
върви след карма неживяна.
А мостове градил съм много. ...
  836 
Добива адът популярност!
Къде е истинският Бог?!
Пред Него се кълнем във вярност,
за да ни съди с укор строг!
И с трясък падат ореоли ...
  600 
Между блоковете, вижте,
стъкнахме огнище –
по съседски, все отбрани –
да варим буркани:
корнишонки от пазара, ...
  787 
Храна на гарваните давах –
от месоядството преситени,
те литваха!... И сам оставах
сред спомените запокитени!
А зимата без теб завръща се ...
  667 
Не вярвам в свършека на битието!
Дали Земята спирка е последна,
не питам!... Ала бие в мен сърцето
с надеждата – за миг да те погледна,
в молитвен сън да срещна твоя поглед, ...
  769  13 
Не ще се умориш, море!
Неведоми са твойте сили!
Безбройни тайни потопили,
рушат вълните брегове...
Заслушвам се във всеки звук, ...
  533 
Горчилки и съмнения отпих,
но молех се и вярвах във съдбата;
с несъхнеща сълза написах стих
и в него с обич преоткрих Земята –
по-близка стана тя и по-добра! ...
  561 
В сърцето на Балкана тъй отдавна –
на свято място – град е построен!
Предците ни нарекли са го Трявна,
благословен от Петър и Асен!
Божествен кът от Търновското царство, ...
  2775 
В нощта, ефирни, лунните лъчи
лек сребърен воал са разпилели!
Върви по него, бавно стъпвай ти
на сънищата в белите предели!
Бленувано, очаквано вълшебство – ...
  674 
Пожелах си да бъда щастлив!
Но щастлив да съм с теб – без тревога
всеки изгрев да срещам красив,
да ме стопляш с обичен огън!
Любовта ли отключи врата ...
  701 
Изгаря неспокойната душа –
стремително я грабват боговете!
А поетическата лира светва –
по-ярка, мелодична – в утринта!
Висока е дължимата цена, ...
  622 
Ще те открия, лястовице бяла –
отмина бурята, небето просветля!
В сърцето ми – след радост накипяла –
надеждата за нов живот изгря!
Стрелни се като лъч, лети високо – ...
  640  12 
С безвремието се поражда скука –
това у нас остава си проблем!
И все се трудим, за да не изкукаме,
докато можем, време да крадем!
На лов съм имал и такава слука: ...
  569 
Часовникът на Господ спира,
a за душите няма лек -
след катастрофата умира
в автомобила млад човек!
Отлита в празното духът му, ...
  655 
След огнения залез в резен диня
превръща се червената луна...
А в нощната прохлада, тъмносиня,
неистово ухае на жена!
Рисувано в очите ти, морето ...
  793  13 
Пропил се бе съвсем!... Не беше лош,
а бе добряк, приятен и забавен...
но днес на масата седи не той – сархош,
от близки и приятели забравен!
След пет по сто, усетил се пиян, ...
  977  22 
На средностатистическия мъж
у нас се падат по жена и половина:
кога, къде, с кого поне веднъж
ще трябва да делиш наполовина?!
Ако жените ти пък станат две, ...
  1092  14 
Искам те, а чувството боли...
И всичко сякаш вече е написано!
Запълнени са всички празнини
с годините, с изречените истини!
Не променихме земната съдба – ...
  1015  14 
С неонови очи нощта прогледна
и призраци политнаха сред мрака.
До спирката на времето поредна
след тях по улицата тичаше южнякът.
Притихвайки, заспиваш – и в съня ...
  812 
Random works
: ??:??