Меричка
719 results
по Пейо Яворов
Под тихата петуния каскадна,
край северния юнски мъх
пристигна и сърцето ми открадна,
а аз едва успях да си поема дъх. ...
  96 
Аз просто те обичам и мечтая
откраднат лъч: от лунната усмивка,
на облака от дивата омая
и ведър дъх, когато дъжд заплиска.
Аз просто те обичам и откривам ...
  2293 
Смолянска зима
Елички и борове, всички
нагиздени с бели дантели.
Шишарки, зелени иглички
клони нежни са попривели. ...
  999 
Под облак, сякаш бала от памук,
клокочи веселият ручей.
И, жива, спирам се под всеки бук
и приказките светли слушам.
Адреса на Рая, незнайно защо ...
  968 
Обичам го много, защото е Той,
ръката подава на всеки завой!
И с мен е по стръмното, загърбвайки риска.
До смърт ме обича, стига да иска!
Обичам до лудост, почти до греха ...
  1016 
Ловиш снежинките с косите си
и аромат на пухкав сняг,
а тишината в теб гнездо е свила,
гнездо от горест и от грях.
Застинаха сълзите неуверено, ...
  977 
Стотици огнени загадки и била
катерим двамата и... в слог
записваме дори мечтите,
невидими за хорските очи,
а дишат аромата на сърце... ...
  969 
Натъжих се, незнайно защо…
В полет, виждам, са птици отново.
Сляпо стъпва, на края само,
пак се влачи “ненужното” слово.
И къде в този път ще ме спре - ...
  931 
(не прескочи кобила, но прескочи коза - по козята пътека :)
Не се напиваш от виното червено,
не се насищат от Любов очите...
Това, което чувстваш споделено,
това ще е до свършека на дните. ...
  1694 
Коя е тя, че с нея ти се свърза?
Жена една, която страшно бърза.
И иска да живее за мига.
"О, миг, поспри", послушай я сега!...
Очите светнали, безкраят е пред нея, ...
  897 
Ще обяздя високия вятър,
който зиме пълзял е под мен.
Той отгледан е в тесния яхър,
за да вземе дъха ми във плен.
И със него почти до звездите ...
  978 
Хора, отпушете си ушите,
хора, разберете ме добре!
Аз не съм подслушвал "по вратите"
с "бръмбари" и СРС-е!
Ако някой те подслушва в мрака, ...
  1220 
Нима не можеш да си с мене,
тревогата да снемеш, да откъснеш.
Мълчи изтичащото време
и вместо вкочанените ми пръсти
целуваш моите очи смутено... ...
  1035 
Мислете му, какви ги мармаладите,
че ще посегна даже на площадите.
И недоволните - във дупка миша -
да ми се молят, глухо да въздишат.
Дали ще имат глас или пък дума, ...
  912 
Отблясъци се сипят от кристала
и в миг земята напоена е с Любов.
Защото знаеш, че чрез теб е цяла
надеждата за светъл благослов.
Не, още няма сивота в косите ...
  918 
Ще си мълча,
защото няма друга, по-достойна,
ще искам срещу мене
да излезе ТЯ.
Но ТЯ е силата поройна, ...
  1062 
Отдавна Той ме е отвлякъл!
Обсебил и превзел - от раз,
ах, богатир ли, северен витяз,
в някакъв светъл спектакъл?!
Премина Пролет, най-скандално ...
  864 
"Преминах през целия кръговрат -
от оран и сеитба, през жътви и вършитби,
от лунни хамбари и воденични песни,
до вечерни нощви и селски пещи,
от които изгряваше като слънце всеки питар (хляб)." ...
  784 
Защо да съжалявам, че загубих,
отдавна замених смеха с тъга?
И в ситуации доволно груби
натири ме безжалостен света!
Макар отдавна мечтите си загърбил, ...
  977 
Тази рана си плаче за сол…
- Поседни, свато, на този стол.
Е, оно, и бастуна с тебе си ходи…
- Не, няма я внучката тука,
с лаптопа си „гони“ Фейсбука. ...
  977 
Нощ звездоока сенки приласка,
залюбени от огъня първичен.
В сумрачна влага с есенна душа
залутан бил е споменът безличен.
Избликнали са свян и болка ведно, ...
  828 
Ветровете ли ме блъснаха в стената
или пък бурята сърцето ми отне?
Вълната се раздаде без остатък
и аз потърсих верните ти рамене.
На изгрева в лъчите златни ...
  984 
Усещаш ли го чудото повратно,
което извисява, храни и издига!?
Безумник кой е – безвъзвратно
топи приятеля – в интрига…
Твориш ли, си имотен, значи, ...
  873 
По "Животът скрит е в дребните неща"
Автор: Дамян Дамянов
Поисках нещо простичко да свърша,
да се усмихна щедро може би?
Разбрах, че смелите до мен не свършват ...
  1017 
Топла примка - шал намята,конче мое, врани ми Април.Пръхне, чака днес земятадъждец, свежи снегове стопил. В чар и грижа меко дудне,конче мое, врани ми Април,вятър в нови листи чудни,вятър клонки пролетни извил. А капчуци звънко, ясно,конче мое, врани ми Април,се бунтуват дълго, бяснои ме питат тука ...
  843 
"Любов ли бе, да я опишеш?"
На "Мария Луиза" те чакам,
май не си го забравил - на 2.*
Плачат тъжни очи в полумрака
под оловно софийско небе. ...
  878 
Сберат ли се на розобер честит,
предвардили петлите първи,
и с гръб от грижите превит,
прекъснат ли момите върви -
годината на пръсти се изнизва, ...
  829 
Как така ми се случи
да съм странната луда жена,
в живота получила
точно три непреходни неща…
Бях кума на небето, ...
  949 
Ще дойдеш ти, когато си отида,
отвеяна от този свят жесток -
забравената перличка от мида,
бодяща те през новия чертог.
Но другата едва ли ще замести ...
  925 
Над Морската градина вечерта
отхапва резен от Луната.
Китарен звън понася над брега
до грях мелодия позната.
Ще стопли странен скитник ...
  1095 
Админ наш,
който си на един клик разстояние от бана (браузера)!
Да се римува името ти,
да бъде музата ти,
както наяве, така и насън (и с аватар, и без аватар). ...
  1092 
Обичана!
Жена такава е призвана
в сърцето си да затаи
любов, дотолкова желана,
че може да ù загорчи. ...
  1083 
Дъждът разказа ми за ехото
от твойте стъпки калдъръмени.
След туй сълзите ми потекоха...
след спомените още сънени.
Не вярвах, че ще мога след това ...
  1008 
По пътя си говорех със орлите,
прелитащи над бухнали гнезда.
Посрещах хоризонта на мечтите,
понесла в сладост-шепи Любовта.
Каква магия, скрита в нежни струни ...
  947 
От болката едва ли ще остане прах,
но радостите са от двама споделени.
И виждам как люлее облаче от смях
на житни ниви класовете позлатени!
  1009 
Пролет наметна зелената дреха,
вятърът розови клони подгони.
Птиците полет на север поеха.
Цветя се усмихват пак от балкони.
Ето, и ручеят снежен се кипри. ...
  930 
Тя - магия, жадуваща май -
ситни капки изсипани в стон,
лунна вечер минава покрай
зазоряване в цветен подслон.
На човека много ли трябва? ...
  1049 
Още малко ще се съмне,
трети петли са пропели.
На подскоци послед тъмно
... ще се появят, повели
пред пастирите стадата, ...
  848 
Като две видения - в общата си плът.
Нито грам съмнение - тръгнали на път!
Нищо по-естествено - трепка ти око,
но пък е съществено - влюбено е то...
Кой ви свърза и кому - клетвата в обет ...
  870 
"...в ледените утрини..."
Как ми липсват сега
двете слънчеви думи,
а се крият в снега
пресни приказни друми. ...
  928 
Random works
: ??:??