NadeBo
462 results
Стенание...
къс птичи писък,
гнездо, от клоните паднало,
или звук на счупено стъкло,
а може би плач на ранено дърво... ...
  350 
Търсим го някъде около, извън нас...
А не е ли чудо, че сме се родили...
на Любовта съдбовно градивния глас...
пътищата светли, бурни, мълчаливи...?
Не е ли чудо синьото небе край нас, ...
  243 
Аз! Коя съм Аз? Какво? Дърво без корени...
Бях и съм, а дали ще бъда...?
Вятър съм непокорен.
Горящ пламък от съчки поддържан.
Душа от градушки пробита. ...
  985 
Не искам да бъда бледа сянка на мъката.
Не искам да изгоря тихо като свещта.
Не искам в мен клони да свива разлъката.
Ненавиждам гробовната в мен тишина.
Предпочитам дневна, сяйна светлината ...
  233 
Душа, защо ми даваш безплътни надежди?
Не виждаш ли голите клони черни отвън,
на небето смръщените рошави вежди
и сърцето зовящо спокойствие и сън?
Не усещаш ли изпиващите болки, ...
  284 
Пеперуда ли си, ангел, или фея,
а може би дете с душа прозрачна?
Чужди устни защо не онемеят,
преди да се нахвърлят мрачно?
В себе си ти носиш светлина, ...
  392 
Очаквам те, Любов, като дихание,
спасяващо от смърт, като надежда,
като Вяра и нежно, омайно ухание,
като искреност и бурна копнежност.
Очаквам те - проклиняна и желана, ...
  259 
Приятелю,
пиша ти и все недописвам...
Страхувам се да не докосна
твоите собствени страдания,
да не сипя сол в зарастваща рана, ...
  214 
Всеки миг от живота е ново начало,
но може да бъде и неочаквана смърт.
Слънцето зад хоризонта вечен изгрява -
чертае кротко мигновенията на деня.
Листенца разтварят за поглед зеници. ...
  299 
Умираща птица е една моя мечта.
Пропъждах я, гонех я, плаках сама.
И тя плачеше тъжна и гола в нощта.
Нали бе късче от моята горда душа.
Скитница стана. Бродеше в дните, ...
  339 
БЕЗ НЕЯ
Ще дойда в съня ти тази лунна нощ.
Ще ме очакваш жаден, тръпнещ... зная.
В леглото търсиш топлината ми още,
макар преди столетие да опознахме рая. ...
  229 
ИЗВОР Е ЖИВОТЪТ
Животе, течеш в руслото на времето.
Течеш като ручей в зелена дъбрава -
впрегнато конче на паметта в стремето,
тичаш през сенки и слънчева жарава. ...
  471 
Някой почука на твоята врата, Душа.
Изненадана, задъхана, тихо приближи.
Смазана, набръчкана от дълга самота,
сепна се, отстъпи. Чукането те втрещи.
Отвори си устата, да попиташ кой е. ...
  552 
Направя ли крачка назад,
ще потъна в забвение.
По-добре, лазейки напред,
да усещам вятърно трептение.
Виновна съм, че съм се родила. ...
  292 
Заключен в гадната паст на акулата
зад зъбите остри, обезумяващо силни,
добре ли се чувстваш след заблудата,
че можеш да отнемеш моите години?
Ти мен заключи в клетка луксозна. ...
  402 
Още в полусън след смъртта си,
в бледото ми нямо съществуване,
те видях, коленичил в скръбта си
от нашето тайнствено сбогуване.
Бе притиснал ръка на челото ми. ...
  428 
СПОКОЙНА СЪМ
Опитах се и аз, на никому неизвестната,
да пиша за истината, правдата, мира,
но не погледнах вярно в неизвестното,
повярвах в хората и ето, отново „греша“. ...
  854 
ДИВО - ВОЛНА
Дива съм, дива, приятелко,
или както казвам – дъще моя.
Не зная дали е дива мойта създателка,
но че светът е див ...
  475 
Протягам към теб двете си ръце,
от вятъра бурен да те опазя.
Не гледай надолу! Обърни лице
към мен! До теб по ръба ще долазя.
С една ръка ще те прегърна. ...
  238 
Тогава не се запитах – излъгах себе си.
Ще мога да продължа без твоите очи,
без любов ще извървя пътя и времето си.
Сърцето ще принудя покорно да мълчи.
А то се бунтуваше, в гърдите кънтеше. ...
  996 
Таралежо, защо си тук, на прозореца?
Наоколо са само пепел вятър и руини.
Запазена е само част от покрив, езерца
вода, тази стая, вратата и комина.
Тук даже паяците паяжини не плетат. ...
  962 
ЗАГЪРНАТА В МЕЧТА
В утрото си свежо, или мрачно,
търся, поглеждам далечна вечерта,
витая във деня - илюзия прозрачна,
път, живот, надежда, или съдба. ...
  326 
Има пътеки светлооки, загърлени
с красиви, пъстри, ухаещи цветя,
дървета плодоносни, изпълнени
със сладостта на тази свята земя.
Но има и безкрайни, слепи пътеки, ...
  340 
Заслушах се в думите топли на вятъра...
Не вярвате ли, че и той сърдечно говори?
Говори. Речта му не е от земния театър,
както е при играещите под маските хора.
Искрен, когато обича страстно, е нежен, ...
  401 
Зеници, запечатали очарования,
от детско гукане и волен смях,
сега слепеят в мрачно отчаяние
от свой ли, чужд ли тежък грях.
Устни, стиснати до кръв, немеят ...
  544 
ЗАЛЕЗЪТ
Залезът свежда тъжно черните си мигли.
Под тях денят взривява пламъци последни.
Върху вечерницата той разпръсва стигми -
огън спомени - път към дни ненагледни. ...
  253 
Не съм загърната с майчина любов
и разбирам другите като мене,
принудени в живота бурен суров,
да я отглеждат от мъничко семе.
С жаждата в клетата своя душа ...
  469 
ИСТИНАТА
Лъжем се, че всички я търсим,
разголена да застане пред нас.
Може би само с мрак ще ни поръси...
Ще вгорчи най-сладкия ни час... ...
  194 
Рисувам те... или сънувам...
Мъглата... пред погледа се стича.
Криле от цветната есен ревнуват
и ме обгръщат с нежно обичане.
Милват ме ръцете ти страстно. ...
  289 
СЛЕДИ
Ще мине!
Не съм родена да съм гневна.
Гневът ще разруши деня.
Искам в него да погледна ...
  266 
В аурата ми поглеждаш – разкъсано решето.
Размазани, разпръснати са в нея цветовете.
От дупките прозира овъглéна тъмнина.
А мечтаех, търсих, борих се за светлина.
Но светлината в блатото нагазила пълзеше. ...
  406 
В НАЧАЛОТО БЕ ЛЮБОВТА
Поели духа на земята и небето,
в топлината на любовта покълваме,
плод прегръщаме в сърцето,
с красота пространството изпълваме. ...
  164 
Била ли си, или не си била?
Съществуваш ли, или те няма?
Прекъсната, сърдечната следа
ще сложи край на малка драма...
Вино се разлива по гръдтта ти - ...
  163 
Събуждам се в утрин ранна.
В сърцето ми болка гори -
една дълбока пареща рана,
която хвърля горещи искри.
Излизам за чист въздух навън. ...
  186 
В ЕДИН ЮМРУК
/по идея провокирана от филмите „Откраднат живот“ и „Пътят на честта“/
За живота тайни няма.
Всичко е закодирано точно.
Погребваш нещо в най-дълбоката яма. ...
  168 
Животе,
ти издърпа постелята под мен,
отхвърли настрани завивката.
Замахът бе така ожесточен -
детето... в калта запрати... с усмивката. ...
  271 
Ограничен е слухът ми,
но душата чува.
Намалено е зрението ми,
но душата вижда.
Издъхващ е усета ми, ...
  275 
Деца, защо сълзите ви
мият тротоара пред блока?
Плачат сърцата ви.
Мъката е безкрайно дълбока.
Това ли, че горе се бият ...
  285 
Вятърът те отнесе - лист внезапно отронен...
Нечакано беше - думи неизказани... помен...
Ужасът отровата впи - дори сънищата отрови...
Белязани са моите дни - от горящите окови...
Тишината вие - буря в гърлото затворена... ...
  241 
Как и защо измерваме любовта?
Каква е мярката и мерната единица?
На килограм ли се измерва душа?
На метър ли сърдечната искрица?
На куб, или на квадрат, ...
  468 
Random works
: ??:??