petinka67
455 results
Не ме допусна в своя свят. Защо?
Какво ли можех да открадна?
Сънят ти ли - от другата обсебен,
или денят - с приятел споделен?
Това за мен е много малко! ...
  659 
Аз може би била съм птица,
макар под воден морски знак
отрасла съм. Във моите зеници
отблясъци се виждат от маяк.
В летежа волен под звездите ...
  765 
Луната от небето ме поглежда -
усмихната,и бяла,и добра.
Тя винаги е носила надежда
за утрото след нощната тъма.
А то ще бъде с цвят на песен, ...
  668 
Умората надвива тялото полека,
клепачите трудно притварям в нощта.
Милувката ти тъй успокоява,
в съня въвеждаш ме ръка в ръка.
Очите си затварям,но усещам- ...
  766 
Видяха се във барче,на кафе.
Той каза:"Ще пътувам за чужбина".
Не знае тя дали ще е добре,
но ще тъжи,щом той замине.
Сърцето и в черупката се свива, ...
  568 
Погледни ме!Видя ли се в очите ми?
Във тях откриваш ли искрица от любов?
Така гореща е като сълзите ми
и силна като Божи благослов.
Дали ще я разпалиш-не гадая, ...
  741 
На облаците с белите криле,
поели вятъра,аз ще приличам.
Като небето синьо,като дълбока
морска шир,
като безкрая мога да обичам. ...
  572 
Разтърсваща за мене тази среща беше.
Познавах те от снимки и писма.
А когато вече срещу мен стоеше,аз знаех-
пред мен е сродната душа.
В очите тъмни се оглеждах ...
  604 
Боли ме!Болката не стихва!
Уморена пак се връщам у дома.
Нощта е тъмносиня и разгръща
копринен плащ над своите деца.
Така е тихо!Вън луната свети, ...
  593 
Открехвам вратата.
Поглеждам навън.
Небето поело е с мен моят сън,
а вятърът плаче с гласа на дете
с ограбено детство, с разбито сърце. ...
  666 
Заставаме пред огледалото.
Поглеждаме се - нищо ново там пред нас.
Така сме свикнали, но пак изтръпваме:
кога ли времето чертало е години -
цифра с нуличка отзад? ...
  607 
В безумна обич, мрак и самота
животът ни минава неусетно;
прогледнала веднъж, ще разбера,
че чувството, обзело безпроблемно
душата ми, е тихата тъга, ...
  654 
В безумна обич, мрак и самота
животът ни минава неусетно;
прогледнала веднъж, ще разбера,
че чувството, обзело безпроблемно
душата ми, е тихата тъга, ...
  694 
Там, дълбоко във тъмния мрак,
гдето облаци мъка люлеят,
две звезди - мойте очи дават знак -
те за тебе с болка копнеят.
Ситен дъжд храни обилно земята-душата ми, ...
  797 
Там някъде,в тъмните нощи,
на масата с нежни цветя
остана самотна без срещи
единствено тя-тишина.
Два стола и маса квадратна, ...
  904 
Random works
: ??:??