May 9, 2006, 2:55 PM
Смисълът
Открехвам вратата.
Поглеждам навън.
Небето поело е с мен моят сън,
а вятърът плаче с гласа на дете
с ограбено детство, с разбито сърце.
Звездите високи
се вслушват в захлас
да чуят унесени пак оня глас-
поверия чудни разказва им той,
богати на болка и радостен смях.
Поука вземи си ,човече,от тях-
безгрешно да крачиш
в светлина и във мрак,
с щастлива усмивка
и ведра душа,
прегърнал приятел,да вървиш по света.
Открехвам вратата.
Поглеждам навън.
Зората отваря очите след сън,
а вятърът,вслушал се в този куплет
свободен лети,пълен с живот занапред.
Поглеждам навън.
Небето поело е с мен моят сън,
а вятърът плаче с гласа на дете
с ограбено детство, с разбито сърце.
Звездите високи
се вслушват в захлас
да чуят унесени пак оня глас-
поверия чудни разказва им той,
богати на болка и радостен смях.
Поука вземи си ,човече,от тях-
безгрешно да крачиш
в светлина и във мрак,
с щастлива усмивка
и ведра душа,
прегърнал приятел,да вървиш по света.
Открехвам вратата.
Поглеждам навън.
Зората отваря очите след сън,
а вятърът,вслушал се в този куплет
свободен лети,пълен с живот занапред.
© Петя Кръстева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Чудесно пишеш! Засмяни и слънчеви дни и за теб!
-
Браво, Петя!!! Много, много хубаво! Харесва ми! Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
а вятърът,вслушал се в този куплет
свободен лети,пълен с живот занапред."
Хубаво и ведро!