petinka67
455 results
Животът ни - пъстър като кожа на зебра е -
редуват се светли с черни и мрачни петна.
Спокойно понякога в снежнобяло пристъпваме,
миг след това - в горчива и страшна тъма...
В здрача на нашите мисли човешки ...
  783  10 
Здравей, мое мило момче!
Ти разтваряш душата ми, свитата,
като цвете след пролетен дъжд,
като весело, слънчево утро,
пробудено сякаш ей тъй, изведнъж. ...
  917  10 
  1151 
  2915 
  1215 
От ежедневната умора искам да избягам,
от мрачните,студени пейзажи на деня.
На всички вас с любов сърцето си да дарявам,
очите,искам,да открият красотата на света.
Животът ни - пъстър като кожа на зебра е - ...
  819 
  841 
  3410 
  891 
Не зная дали ще мога да се скрия
в сивотата празна на деня.
С въжета-обич няма да те впримча,
щом ехо от пустиня е в твоята душа.
Какво ни свързваше?Нима не знаеш? ...
  734  11 
Стоя на прага ти,загърбила промените,
които с много нежност в мене сътвори.
Стаила дъх,очаквам търпеливо времето
зората слънцето в очите ми да заблести.
Загубила се бях във теб,променях се, ...
  741 
Прехвърлила крак върху крак,
на бара стоя срещу чаша мартини.
Край мене, във тежкия сив полумрак
проблясва цигара,която гори ме.
Изгаря душата ми.Тръпнещо стена. ...
  706 
  972 
  1393 
  1495 
Върна се. Аз толкова те чаках.
Посрещнах те с отворено сърце.
Ти знаеш ли, че много страдах,
и беше пусто в моето сърце?
Гурбета, казва някой, отчуждава, ...
  706  15 
Пристъпваме във Твоя храм божествен.
Вратите катедрални отвори ни.
Със плахи стъпки към олтара ни приветствай,
във Твоите покои. Поведи ни,
подкрепяй ни, о, Боже, по земята грешна ...
  717  10 
Изтръгнах струните на своята душа!
Болеше, но беше безвъзвратно!
Не исках да съм жалка, затова
строших китарата. А беше необятна,
красива любовта ми. Акордите й ...
  574  11 
Тъгата тъй жестока е,в ъгъла стаена,
и дълбоко във гърдите ми тежи.
Там,в болницата на етаж последен
детенце мъничко в легло лежи.
Очички към вратата не поглеждат- ...
  887  11 
Жегата отново ме притиска,
мислите ми май се разстопяват,
светлите идеи се разплискват-
аз не мога да ги контролирам!
Пред монитора стоя и чакам ...
  790 
  891 
  903 
Във свят на поквара и купища злост,
когато човек е безумно отчаян,
в полето от златна трева светлокоса
усещам дъха на замрелия ден:
звездата гореща е нейде в небето- ...
  650 
По линиите пъстри на ръцете ми
чета живот, изпълнен с правила.
Поела съм по пътя на съдбата си
и може би не ще я променя...
В нея бури има като във тихо езеро, ...
  796 
Кой от вас, мили наши мъже,
ни се хвали: "Аз познавам жените"?
Всеки си мисли, че знае добре
защо са смехът и плачът във очите.
Природата наша, тази силна магия, ...
  773 
/на моята приятелка Злати/
Приятелко, защо ли толкоз те обичам?
Може би, защото с теб сме още от деца?
Обичам те, за теб бих дала всичко,
защото толкова е чиста твоята душа. ...
  6743 
  1201 
Представям си, че някъде те има.
Дали е истина или лъжа?
Ако е казал Господ, ще те срещна,
ще ти предложа своята душа.
Тогава ще открием залезите двама, ...
  801 
Премислях дълго, цял живот почти,
дали лъжата мога да преборя.
Но истината е една: Уви,
у всеки си стои. И неуморно
звездите в очи от недоверие угасват. ...
  712 
  1636 
  1076 
  910  10 
  874 
  1929 
Какво, като живота ми поднася
горчива хапка, залък твърд, корав?
Ще топна залъка в насладата,
напоена с твоя аромат.
Сама ще съм, със спомена за тебе. ...
  759 
Благодаря ти,скъпи мой,за тръпката,
която в мене съживи.
За чувството"отново съм жена",
за хубавите мигове-измислени
и притворени в твоите дела. ...
  817 
Сред есенните листа на живота ми,
когато от сълзи мокро бе дървото,
усетих ласката на топлите лъчи,
прозиращи през ежедневието на хомота.
И нежна тръпка сгря сърцето ми измръзващо; ...
  596 
Задавам Шекспировия въпрос:
да бъда или да не бъда,
но малко по-различен в този час,
когато неяснотата ме измъчва -
дали привличането между нас, ...
  681 
Върху сцената на паметта ми
хиляди мисли играят етюди.
Едните излитат - безтегловни,
без мисъл,без смисъл са те,
а другите - Донкихотовци смели, ...
  583 
Кълбото на живота ни разплита се,
оставяме и изгреви, и залези зад нас.
Поели пътя си, все пак усещаме-
изплъзва ни се нишката от раз.
Красивите моменти не усетили, ...
  813 
Random works
: ??:??