пилигрим
351 results
Наблизо някъде Равел –
звучи отново и отново.
Дали е вятър, билчици развял -
да разпилее семенцата им.
Не бърза слънцето. И то ...
  479 
На хоризонта синьото небе
изпира за последно лятната си риза.
Макар и непозната морето ме зове -
да се завърна и отново да го видя.
  417 
***
Близка съм с Емили, тя ме избра,
бъбрихме чак до зори.
Бог ни ревнува в тази игра,
стихове общи да си шептим.
Тя не се сърди, аз не споря – ...
  341 
Промъкнал се е в стаята нощес –
прозорецът отворен го примамил.
Смутих се първом и с инстинкта на ловец,
щях да замахна и да го пропъдя.
Почти се слял със светлия паркет, ...
  698 
...
Развий си къщурката, охлювче плахо,
не бива да те е страх.
Зелено и охра как ще дочакаш,
щом нямаш по пътя кураж.
Мини под дъгата, дъждът е целебен ...
  348 
Пърхаше пеперудата –
бяха крилцата й като платна.
Първо я взех за цвете в градината.
С крайчеца на окото си зърнах пулса й –
береше душа. Миг преди да оплоди ...
  352 
Изгарях цялата от неизпитван срам,
бодеше миглите ми със иглички.
Виновен беше август, с безпощаден плам
нагряваше до нетърпимост спиците.
Препусках в прахоляка на коларски път – ...
  584 
Потиснато си днес и сивото не ти отива.
Не е по моя вкус готическия ти перчем -
от стръмните вълнички тръпки ме побиват –
вещаят неочаквани обрати и при мен.
Не съм достатъчно могъща да събера ...
  410 
Навярно ще се скрия в пещера –
ще лисне дъжд, ще потекат реки.
Очите ми неволно ще разчитат
следи от прилепи по мрачните стени.
На гроздове битуват мирно ...
  315 
Боже мой, Боже мой, /като възклицание/,
кой те обсеби да си отрицание?
Имам си свои съображения,
както и чести встрани отстъпления.
Екстра си! Аз съм наполовина ...
  1156 
Не знам Луната страда ли, когато
замлъквам и кафето ми горчи.
Когато книгите ми – куп хартия
на ауто дафе е готова да гори.
Когато думите се карат и боричкат, ...
  368 
Тази вечер си жълтица.
Светиш и напътстваш.
Виждам със притворени очи.
Селянинът в притчата
на моста - ...
  249 
Защото припознах с кръвта си дивото,
не мога да живея във кафез.
И замириса на война във чаша вино
и разминаване с точния адрес.
Защото спусъкът е гладък и метален, ...
  672 
Оставят домовете си необитаеми.
Ударил е часът на новия сезон.
Пораснали са вече малките
и търсят и намират своя пристан.
Какъв по-ясен и достоен пример. ...
  382 
Сладни ми по устните сладка черница,
тъмнее над мене – пак ще вали.
Какво да направя, така е орисана –
от детството наше плод неделим.
Чудата по форма, почти съвършена – ...
  348 
Пусни ме да си тръгна.
Нощта и тя преваля.
В утрото нещата
ще се подредят.
Като светулка в мрака ...
  576 
...
Идва ми вповече този шум,
/казано без заобикалки/.
Всичко сложно е просто
игра на думи. Който чува,
разбира от малко. ...
  278 
Да стигна до края
на всички краища.
Далече. Дълбоко.
В облаче и каменна стена.
С отворени очи в посоките ...
  511 
Съмнителен е този дъжд след жегата.
Тъй неочакван и недоверчив.
Копае кладенчета във земята -
крие си главата,
за свежест уж дошъл, а се изнизва лих. ...
  367 
Препънах се в бастуна му - о, миг,
да можех да прелистя времето обратно.
Подхвана ме с ръка като челик,
а бе на възраст непонятна.
Присви очи, прочетох в тях тъга, ...
  453 
Видимо съм тук,
но всъщност съм далече.
Тялото ми е алиби,
рее се душата.
Свири до ухото ми свиреца, ...
  531 
Населено е с разбирачи и пророци,
и праведници, с днешна дата фарисеи.
Въздигнати като байряци на пилони -
комедия дел арте. Иде ми да плача.
Повличат подир себе си тълпа ...
  362 
Приятелства-предателства
Не съм готова и не мога да си тръгна.
Загнива коренът и в ниския си пласт.
Това, което предстои, не искам да е спомен,
ни повторение на единичния ми глас. ...
  482 
Лека нощ и тази нощ, Луна.
Утрото е близо, а не спиш.
Сенките ще се изнижат
през клепачите – вода през сито.
Стръмното е пропаст и летеж. ...
  262 
Категорична е като нож в масло,
подир попива във филията на съня.
На куков ден - по право пладне,
понякога разменя се нощта с деня.
Закъснява като качулка след дъжд, ...
  206 
...
Буренясва градината. Няма я мама
да се кланя на новото стебълце.
Да почиства излишното, да преценява
кое е наред да даде плодове.
Да се радва като за пръв път ...
  273 
...
> И капеха в мрака пера.
>
> Яна Кременска
Не съм сигурна дали бяха пера
или просто перде - на очите или на прозореца, ...
  302 
Надникваш през очите ми дали ще се усмихна,
изчакваш най-покорно. Всявам смут.
Не е премислено, а е природна дарба –
да глътвам думите, да ги отсявам и редя наум.
Огледай се наоколо, не само в мене. ...
  214 
1.Изпращаш ми тъма. Какво съм ти виновна.
Не съм съдбата ти и ти не си за мен.
Каквото и да кажа, ще си недоволен,
банален е развоят като празен ден.
Ще те боли и преболи, но дай си време, ...
  326 
Оставят пръстите ми отпечатък върху тях -
същинско доказателство за престъпление.
Прашасали на купчина мълчат
очакват сякаш заколение.
Дори ги няма тайните места, ...
  450 
Сбогуването тебе е молитва -
за кратко, само за нощта.
В утрото зорницата ме вика -
да пием двете първата роса.
И сянката на бездната е само сянка, ...
  280 
...
Какво да го правиш -
време.
Ту меко, ту мразовито.
Проклина отвреме-навреме,
навярно ни е сърдито. ...
  223 
Тъжно като смешка,
смешно през сълзи.
Притчи овехтели,
ронят се трохи.
Няма гладни, жадни, ...
  269 
...
На Б. Ангелов
Последна риза, /всъщност е поредна/,
пулсира във платното благо.
Не я ли виждаш, ти, човече,
как погледът ти извисява. ...
  342 
...
Скок в бездната за изкупление.
Дъното е тиня и разпад.
Счупени мостове и съмнения.
Рани от ейдетика и мрак.
Тънък вододел към светлината, ...
  381 
Егото е твоята присъда,
Завист към избраник и апломб.
Пътят ти към храма е потребност,
крачиш най-висок в тълпа от гноми.
Призива за праведност ще плащаш. ...
  276 
Може би е заблуда,
зрителна немощ, не факт:
пърха в снега пеперуда,
лято в преспи. Но как?
Виждам ли? - Лъжат очите, ...
  436 
За какво ни е Дон като имаме Санчо.
Ей го на, същински юнак.
Хитрува понякога, но и помага.
До тебе е, все пак, макар и слуга.
За какво ни е този безумен идалго, ...
  376 
...
Обичам ви в широк аспект -
на прошка и в пика на отмъщение.
Не ми достига много за светица,
бия и отбой от омерзение.
Така е, генът ни е по рождение. ...
  248 
...
Още малко и ще се кротна.
Цяла вечност се надиграваме.
Като котката с мишката,
душата е в роля палава.
Моля се „остави ме на мира“, ...
  361 
Random works
: ??:??