plami-6
693 results
897
5
871
7
689
1
760
3
2040
6
2103
6
779
2
850
4
Отколешна мечта
С длани щедри синьото море
разпиля копнежи закачливи.
В лято волно ситня мълчаливо –
благодарно, мъничко врабче. ...
С длани щедри синьото море
разпиля копнежи закачливи.
В лято волно ситня мълчаливо –
благодарно, мъничко врабче. ...
702
2
Сбогуване
Море съм... Не предвидих сушата.
Вградих вълните си в мозайка.
Изгубена сребриста чайка
в очите ми заспива сгушена. ...
Море съм... Не предвидих сушата.
Вградих вълните си в мозайка.
Изгубена сребриста чайка
в очите ми заспива сгушена. ...
778
6
Като дъжд
Като малка калинка дойде и припламна в гърдите ми.
Упорито притопли скованите в мраз сетива.
Заваля като дъжд, оцвети всяко стръкче в лила.
Примирих се за миг със смъртта, заорала из дните ми.
Като малка калинка дойде и припламна в гърдите ми.
Упорито притопли скованите в мраз сетива.
Заваля като дъжд, оцвети всяко стръкче в лила.
Примирих се за миг със смъртта, заорала из дните ми.
847
2
Разграждане на гилотина
Всяко утро гради гилотина,
пред която гърбата, в захлас,
се възправям смалена, но жива –
предизвиквам поредния час. ...
Всяко утро гради гилотина,
пред която гърбата, в захлас,
се възправям смалена, но жива –
предизвиквам поредния час. ...
773
2
Без теб – III
Откакто тръгна си, умирам.
По талвега от скръб съзирам
мечтите ти, досущ разбити.
Чернеят сънните клепачи. ...
Откакто тръгна си, умирам.
По талвега от скръб съзирам
мечтите ти, досущ разбити.
Чернеят сънните клепачи. ...
896
10
Божи човек
Казва – Божи човек е сега.
Развълнува гръдта ми корава!
Уморена, прастара земя –
го посрещам с игличена лава. ...
Казва – Божи човек е сега.
Развълнува гръдта ми корава!
Уморена, прастара земя –
го посрещам с игличена лава. ...
979
4
Без теб – II
Ти Слънце беше, с жар-усмивка.
Циклон метежен. Бряг спокоен.
Огнище жежко. Мраз пороен.
Без теб животът ми е сивкав, ...
Ти Слънце беше, с жар-усмивка.
Циклон метежен. Бряг спокоен.
Огнище жежко. Мраз пороен.
Без теб животът ми е сивкав, ...
860
2
Без теб
Страшно стене Балкана.
Твоят изгрев се срути –
само в миг, не в минута...
Оттогава съм рана. ...
Страшно стене Балкана.
Твоят изгрев се срути –
само в миг, не в минута...
Оттогава съм рана. ...
934
5
1157
5
964
6
1985
7
1067
6
1631
3
988
4
2021
8
664
4
763
4
1020
5
1543
1
8
842
1
9
947
1
6
753
3
689
5
760
7
1519
1
12
1689
3
717
2
781
8
1732
5
798
7
887
3
Далечен връх
(на родителите ми – с обич)
Вестявам се понякога за малко –
по мръкнало. Добрата дъщеря.
В тревясал двор безмълвно вяра дялкам, ...
(на родителите ми – с обич)
Вестявам се понякога за малко –
по мръкнало. Добрата дъщеря.
В тревясал двор безмълвно вяра дялкам, ...
926
14
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
